Пожълтяване и други често срещани заболявания при кипарисите

Характерна особеност на кипарисите са гъстите им иглички с различни форми, размери и цветове – от светлозелено до сребристосиньо. Те образуват красиви дървесни редици и живи плетове, като по-ниските, съответно джуджеви сортове украсяват декоративните градини и алпинеумите. Кипарисите имат приятен аромат, който се засилва, колкото по-здрави и добре подхранени са. Как да ги отглеждаме най-добре, за да предотвратим най-често срещаните болести, като например пожълтяването?

Какво представляват кипарисите?

Самият преглед на кипарисите обикновено се затруднява и от факта, че повечето от тях първоначално растат в изолирани райони в ограничен, малък брой. При нас се използват като атрактивни колоновидни солитери от сортовете кипарис на Лоусън, кипарис с тъпи листа или грахоносен кипарис. Те достигат височина до 2 м. Устойчиви са на студ (-10 до -15 °C), но не за дълго, и по-трудно издържат на пряка слънчева светлина и вятър.

7 причини, поради които листата на кипарисите пожълтяват и потъмняват

Още преди да възникне какъвто и да е проблем при отглеждането, трябва да се вземат предвид текущите условия за засаждане. Кипарисите в живата ограда могат да пораснат много за 2 до 3 години, като по този начин си отнемат взаимно хранителните вещества.

1. Недостатъчно разстояние

Определете правилно достатъчно разстояние между кипарисите и съседния парцел, но също и между самите иглолистни дървета. Просторът на мястото за засаждане и минималното наличие на плевели оказват значително влияние върху здравословното им развитие.

НАШ СЪВЕТ – Препоръчваме да използвате телескопични изваждачи с механизъм за освобождаване, без употреба на химикали. При първото засаждане изкопайте яма по цялата дължина и засадете толкова дълбоко, че кореновата система да е на нивото на земята.

Най-подхранващият субстрат за кипариси се състои от пръст, торф и пясък в равни пропорции. Осигурете дори на декоративните сортове поне минимално разстояние един от друг. Подрязвайте ги редовно, но не прекалявайте с подрязването. Така ще подпомогнете компактността им и здравия, гъст растеж.

2. Пожълтяването и постепенното потъмняване като естествен етап от развитието

Тъй като поради засиления растеж и гъстотата си те консумират много повече хранителни вещества, те се нуждаят и от повече естествена светлина и въздух. Процесите на фотосинтеза обаче протичат само в подхранените части, а останалите постепенно пожълтяват вследствие на този дефицит. Те могат да бъдат леко съживени, например чрез много внимателно подрязване. 

3. Неподходяща система за напояване

Най-честата причина е прекомерната суша през лятото, прякото слънчево въздействие върху иглолистните дървета и липсата, съответно неправилното снабдяване с вода. Поливайте кипарисите внимателно; след засаждането, докато се вкоренят, проверявайте влажността на почвата. 

Те се нуждаят от редовно поливане и през зимата. През този период обаче водата има много по-трудни условия да достигне до корените. 

4. Недостиг на хранителни вещества

При отглеждането на иглолистни дървета особено широко разпространено е понятието „поръсяване“ на дърветата. Зелените им части, под въздействието на недостиг на магнезий и други минерали, придобиват такава специфична окраска (по краищата или върху по-голяма площ). Подходящ препарат е многокомпонентното NPK торове със сяра и магнезий. Комбинацията от тези съставки оказва положително влияние върху процесите на фотосинтезата. По този начин иглолистните дървета придобиват по-голяма устойчивост на тъканите си. Вторият съвет е смес от горчива сол с бор за ограничаване на гниещите процеси. Тя действа незабавно под формата на пръскане директно върху засегнатите части. 

5. (Пре)торене на кипарисите

Едновременно с засаждането не препоръчваме да се дава изкуствено торене на кипарисите. Идеалният момент е 4 до 6 седмици след засаждането или да се изчака до следващия сезон. Важно е да се обърне внимание на узряването на тъканите преди зимата с помощта на торове с по-високо съдържание на калий и фосфор. Така те ще запазят доброто си състояние дори при най-силни студове.

6. Различни изисквания за грижи през зимата

През зимата кипарисите най-често изсъхват поради слабото попълване на влагата в почвата. Това трябва да се има предвид и след първото размразяване, особено когато е ветровито. 

Защитете кипарисите в живите плетове от въздействието на пътната сол. Изсъхването може да бъде причинено и от рязко затопляне, последвано от силен студ. Отрежете пожълтелите клончета.

Защитете кипарисите в саксии от студа с изолационен слой от юта, слама или сено. По този начин ще осигурите защита на кореновата система. 

7. Нападение от вредители

Повишен риск представляват ларвите на пеперудите, които увреждат външната им бариера и по този начин допринасят за изсъхването им. Затова като подходяща превенция използвайте инсектициден препарат за пръскане за защита от насекоми. Ефективността на тези препарати зависи и от това доколко добре сте покрили увредените части, а не само от тяхната собствена устойчивост към външни въздействия (напр. отмиване от дъждовната вода).

Други често срещани болести и вредители по кипарисите

Въпреки своята издръжливост и непретенциозност при отглеждането, кипарисите често се поддават на различни сериозни заболявания. Едно от тях е постепенното потъмняване и загниване на кореновата шийка. В най-тежката фаза се стига до пълно разпадане на корена. Важна мярка е да не засаждате кипарисите на места, където отводняването е недостатъчно. Избягвайте особено влажната почва при засаждането.

Кипарисите са много податливи на въздействието на гъбични спори, което може да доведе до отмиране на издънките. Това се случва предимно през зимата, затова е много важно есенната резитба да се извърши правилно и навреме. 

Често срещан вредител е паякообразното с характерната си сива паяжина. Също толкова вредно е въздействието на туевата минираща пеперуда, която се разпознава по трите отчетливи ивици на крилата. Улавянето им ще бъде по-ефективно с помощта на жълти лепливи плочи, към които ги привлича типичният цвят на цветовете. Опасен е също така туевият ликояд, който буквално изгражда малки тунели в клончетата. Това води до постепенното измиране на иглолистното дърво. 

Разликата между туя и кипарис

И двете растения обикновено се засаждат като жива ограда. При благоприятни условия те растат приблизително с еднаква скорост. Достигат приблизително еднаква височина. Туите „Смарагд“, „Коломна“ и „Млинянска“ са с по-тесен хабитус в сравнение с кипарисите, поради което при засаждането на жива ограда заемат по-малко място. Като цяло градинарите имат по-добри резултати при засаждането на туи, отколкото на кипариси, особено що се отнася до засаждането на растения с коренов ком. При засаждането на кипариси (особено сортовете „Ван Пелтс Блу“ и „Колонарис“) с почвен корен, вероятността от загиване е по-висока.