Западната стрепка

Каталог на болестите и вредителите » Паприка » Западната стрепка

Характеристика на вредителя

Стрепките са дребни, тънки насекоми с размер около 1–3 мм. Имат 2 чифта тесни, безцветни крила, които по целия си периметър са оградени с дълги ресни. Крилата изглеждат така, сякаш имат разкъсани краища, откъдето идва и името на това насекомо. В зависимост от вида възрастните стрепки са черни или жълто-кафяви на цвят, но могат да имат червени, черни или бели петна. Когато бъдат обезпокоени, те често отскачат. Ларвите приличат на възрастните, но нямат крила и са с по-светъл цвят. Яйцата на стрепките са прозрачни, бъбрековидни и с размер около 0,3 мм.

Симптоми

Стрипките увреждат растенията, като изсмукват растителните сокове от тъканите и действат като преносители на редица вирусни заболявания. Стрипките пробиват отделни клетки на растителните тъкани и изсмукват съдържанието им. Частите от растенията, заразени от тритони, се покриват с характерни дребни точкови петна и вдлъбнатини. Повредените части на растенията губят зеления си цвят и се появяват различни деформации. Западната трънлива мушица е важен преносител на някои вирусни заболявания, например Impatiens necrotic spot virus и Tomato spotted wilt virus.

Възможности за защита

Превантивна защита: Наличието на трипси в насажденията трябва редовно да се наблюдава. За наблюдение на трипсите могат да се използват сини лепливи плочки. В оранжериите се препоръчва поставянето на защитни мрежи върху вентилационните отвори и на входа, за да се предотврати проникването на стрепици в оранжериите. Тъй като част от популацията на стрепиците може да се задържа върху плевелите, е важно плевелите да се отстраняват старателно от насажденията както в оранжериите, така и в околността им.

Репресивна защита: При поява на стрепици е възможно да се използват препарати на базата на парафиново масло. Третирането трябва да се извърши веднага след откриването на вредителите. Химическата защита често е проблематична, тъй като западната трясачка бързо развива резистентност към използваните инсектициди. Затова е важно през годината да се редуват препарати с различни активни вещества. Необходимо е многократно третиране (3 – 4 пъти) на кратки интервали (5 – 6 дни). Особено в оранжерийни условия срещу листните въшки могат да се използват хищните акари Amblyseius cucumeris и Amblyseius degenerans, хищната мушица Orius insidiosus или ентомопатогенната гъба Beauveria bassiana.