Обикновена кърлеж (Ixodes ricinus)

Обща характеристика 

Това е най-разпространеният вид акари сред повече от 800 вида паразитни кърлежи. Принадлежи към класа паякообразни. Има плоско, удължено тяло с яйцевидна форма. Повърхността на тялото е по-твърда и устойчива, като при мъжките гръбният щит е оцветен в черно, а при женските – в червено. При женските той покрива само предната част на тялото, а задната част им позволява да изсмукват възможно най-много кръв от своя гостоприемник. Мъжкият се храни с кръв само около 3 до 5 дни, а женските – до 14. След като се нахранят, придобиват типичен сивкав цвят, а по-късно падат (след това женските снасят около 5000 яйца, след което умират).  

Развитие и закрепване на кърлежа  

Животът на кърлежа се състои от тригодишен цикъл на развитие в 4 стадия – от яйце, ларва, нимфа до възрастен екземпляр. Мъжките достигат до 2,6 мм, а женските – до 4,5 мм. Те паразитират върху човека във всяка фаза от развитието си – те са причинители на различни епидемиологични заболявания. Интензивността на заболяванията зависи от времето и продължителността на прилепването към гостоприемника. Кърлежите паразитират и върху домашните животни.

Закачане на кърлеж

Те дебнат в горските и ливадни растителности на около 1 м над земята. Идеалният период за повишената им активност е пролетта и лятото; те не са устойчиви на екстремни студове и мразовита зима. Тяхни естествени врагове са хелминтите, полските птици и паразитиращите оси. 

Кърлежите се закрепват с помощта на органа на Халер (обонятелен рецептор), благодарение на който улавят вибрациите и миризмата на типичните вещества, отделяни от потта или дъха на гостоприемника (амоняк, млечна киселина). 

На кожата на гостоприемника те отделят вещества, които предотвратяват съсирването на кръвта. Тези „слюнки“ обезчувстват мястото на ухапване и освен това съдържат т.нар. „цимент“ – вещество, което осигурява достатъчно прилепване към кожата. 

Кърлежът прониква под кожата с щипците си, след което цялата му дейност се осъществява чрез смукателния и убоден орган – хипостома. В раната кърлежът изпуска слюнка, съдържаща бактерии и паразити. Най-опасно е ухапването в областта на главата и гръбначния стълб. То може да предизвика силни инфекциозни и алергични реакции, често с фатални последствия. Репелентите и антипаразитни средства действат ефективно срещу кърлежите. Полезни съвети за защитата на кучетата от кърлежи ще намерите и в нашия блог „Как да защитите кучето си от кърлежи?“