Как да спечелим борбата срещу смърчовия дървояд?

И вие ли прекарвате повече време в разходки из гората в момента? Замисляли ли сте се в какво състояние са нашите горски екосистеми и с какви естествени средства могат да бъдат подобрени? Към равновесието може да допринесе и всеобщо опасният смърчов корояд. Разбира се, ако не се размножи прекомерно и не започне да напада здрави дървета. Какво значение има той за нашите гори и с какво се отличава? 

Какво трябва да знаем за еловия коравоядец?

Той не е единственото дървоядно, подкорно насекомо, свързано с еловите насаждения. Има повече от 30 вида, но именно еловият коренник е един от най-вредните. Развитието му протича върху по-стари, повалени, дебели смърчови стволове, като не прави изключение и симбиозата с родствени вредителски видове (смърчовият коренник, лъскавият коренник, северният коренник). Напада страните, обърнати към слънцето, които са достатъчно обрасли. В случай на пренаселеност той напада и стоящи, здрави дървета. Винаги се разпространява към върховете. Дърветата трябва да са достатъчно дебели, с дебелина над 10 см. Само в изключителни случаи напада борове и други иглолистни дървета.

Измирането на смърчовите гори е толкова по-мащабно, колкото повече счупени и изкоренени дървета има на разположение на вредителите (бури, бедствия в северните райони) и колкото по-податливи са дърветата на недостиг на влага, на стрес от температурни промени и на въздействието на химикали в почвата. Коражът има не повече от три поколения годишно, и то само в по-топлите райони, докато в предпланинските и по-високите северни райони – максимум 1–2 поколения годишно.  Развитието на корояда е сложно и зависи предимно от температурните условия и качеството на околната среда. Как изглежда имагото и с кой друг вид вредители най-често се бърка? Прочетете повече в нашия Каталог на болестите и вредителите. 

С какво се отличават отделните му стадии на развитие?

Как протичат роенето и активността на възрастните екземпляри?

• Мъжките се заравят под кората на стари, повалени смърчови стволове, а след четири дни пристигат женските, привлечени от феромони. 

• За женските са подготвени камерки в сърцевината. След това те изгризват тунели с дължина до 12 см (в посока на оста на ствола) и в малки вдлъбнатини снасят яйца (една женска – максимум 100 яйца). 

• След 14 дни се излюпват ларвите, които по време на растежа си се линеят до пет пъти. Ларвите са бели, безкраки, с кафява, леко извита глава. След това изяждат тунелите, които запушват с екскрементите си и изгризаната дървесина. 

• Стадият на какавидата в по-топлите райони може да се съкрати до 8 дни, обикновено трае 14 дни. 

• Следва хранене на възрастните екземпляри от какавидната люлка, като те се хранят предимно с остатъци от кората. Те достигат зрелост за три седмици. След това напускат мястото на излюпване. 

• Част от женските прелита към други дървета и създава следващо поколение.

Какво прави коражъра един от най-страшните вредители в гората? 

Когато напада здрави дървета, той застрашава горните части на ствола, най-близо до короната. Не е изключение и нападането на целия ствол по дължина, като често прави повече от 350 дупки на площ по-малка от 1 м². По този начин нападнатото дърво има пожълтяло, потъмняло игличе, което опазва. Освен това неговото присъствие се разпознава по отлепващата и опадналата кора и под нея т.нар. изгризани места, както и по червеникавите участъци по дървесината на ствола.

Какви са възможностите за защита срещу коравояда?  

Наличието на вредителя най-често се оценява чрез нанасяне на неизсъхващ лепилен слой. Можете също да използвате феромонни капани за коражъра, които трябва да бъдат разположени на достатъчно разстояние от здравите дървета и да не покриват тревата. Защитата може да се осигури чрез ръчно обелване на кората, но в по-големи горски площи по-често се прилага химическа обработка с инсектициди, и то още преди появата на следващите поколения. В лесовъдството често се използва Vaztak Active под формата на микроемулсия. Сред биологичните хищници най-активни са насекомоядните птици (дятли), стрекози, оси, мравки и други насекоми, които ни досаждат.