Акари
Характеристика на вредителя
Акарите не принадлежат към насекомите, а към паякообразните, което се доказва от наличието на 4 двойки крайници и способността им да образуват паяжина върху заразените растения. Тъй като са много дребни (тялото им достига дължина 0,2 – 0,4 мм), с невъоръжено око са почти невидими. На тяхното присъствие ни насочват сребристи, жълто-кафяви или бронзово-кафяви дребни петънца по горната страна на заразените листа. При декоративните растения най-често вреди хмеловият акар (Tetranychus telarius), който в народа се нарича още „червено паяче“. Освен декоративните растения, той напада десетки различни полски култури, зеленчуци, овощни дървета и оцелява и върху различни плевели. В дивата природа зимува в стадия на оплодени женски. В топлите и сухи условия на жилища и оранжерии се размножава непрекъснато през цялата година.
Възможности за защита
Тъй като става дума за много дребен вредител, важно е растенията да се проверяват често и да се третират възможно най-скоро след откриването на акарите. От посочените препарати Nissorun унищожава яйцата и ларвите на акарите. За унищожаване на акарите в оранжериите и лозарството успешно се използва хищният акар Typhlodromus pyri. За оцеляването на хищните акари Typhlodromus pyri в лозята най-важно е използването на подходящи препарати за растителна защита. Дори еднократното прилагане на силно токсичен пестицид може да доведе до пълно изчезване на въведената популация на Typhlodromus pyri. Затова е необходимо да се спазват принципите за избор на пестициди и от токсикологична гледна точка. Категорично не използваме пиретроидни препарати и т.нар. тежки органофосфати. Трябва да се спазват и принципите за ограничаване на броя на пръсканията през вегетационния период. Важни ограничения има най-вече когато препаратът съдържа активно вещество от групи като например дитиокарбамати – могат да се използват в интегрираната защита максимум 2 пъти през вегетационния период.














