Микоплазми
В ботаниката микоплазмите се причисляват към факултативно анаеробните бактерии, които се характеризират с липса на твърда клетъчна стена – в клетъчната им структура липсва пептидогликан, което ги прави изключително адаптивни и променливи по форма (полиморфни). Благодарение на това свойство те са по-устойчиви към някои антибиотици (особено към тези, които въздействат върху синтеза на клетъчната стена), както и към механични промени в околната среда. Това са едни от най-малките известни бактерии, които могат да оцелеят както в свободно състояние, така и като паразити.
Те са известни с широкия си спектър от гостоприемници, сред които са растения, животни и човек. При хората те предизвикват например генитални инфекции, уретрити, цервицити или атипични форми на пневмония. Тяхната устойчивост се състои и в способността им да оцеляват в латентно състояние, без симптоми, дори в продължение на няколко сезона, което затруднява диагностиката и лечението.
При растенията микоплазмите се предават чрез присаждане, но също и чрез вредители – най-вече цикади, листни въшки и някои видове скакалци. В селското стопанство те са опасни поради способността си да причиняват сериозни нарушения в растежа, оцветяването и реколтата.
Типичен пример е болестта „столбур“ по картофите и доматите, която се проявява със стесняване на листата, извиването им и лилаво оцветяване. При луковите култури те причиняват различни видове пожълтяване, а при костилковите плодове като ябълки или круши водят до спад в плодоносността и намаляване на жизнеността на дърветата. При боровинките инфекцията може да доведе дори до пълна деформация на плодовете.
Важно е да се разграничат микоплазмите от уреаплазмите, с които често се бъркат. И двете групи нямат клетъчна стена, но уреаплазмите имат способността да разграждат уреята и за своето развитие се нуждаят от повишено съдържание на холестерол. Уреаплазмите са значими патогени при човека, където причиняват например възпаления на тазовите органи, пикочните пътища или менингит.
В растителната защита борбата с микоплазмите е трудна – подобно на вирусите, не съществува ефективен химичен препарат за тяхното пряко унищожаване. Затова профилактиката включва контрол на предаването чрез присаждане, унищожаване на преносителите и използване на здрав посадъчен материал.
Те са известни с широкия си спектър от гостоприемници, сред които са растения, животни и човек. При хората те предизвикват например генитални инфекции, уретрити, цервицити или атипични форми на пневмония. Тяхната устойчивост се състои и в способността им да оцеляват в латентно състояние, без симптоми, дори в продължение на няколко сезона, което затруднява диагностиката и лечението.
При растенията микоплазмите се предават чрез присаждане, но също и чрез вредители – най-вече цикади, листни въшки и някои видове скакалци. В селското стопанство те са опасни поради способността си да причиняват сериозни нарушения в растежа, оцветяването и реколтата.
Типичен пример е болестта „столбур“ по картофите и доматите, която се проявява със стесняване на листата, извиването им и лилаво оцветяване. При луковите култури те причиняват различни видове пожълтяване, а при костилковите плодове като ябълки или круши водят до спад в плодоносността и намаляване на жизнеността на дърветата. При боровинките инфекцията може да доведе дори до пълна деформация на плодовете.
Важно е да се разграничат микоплазмите от уреаплазмите, с които често се бъркат. И двете групи нямат клетъчна стена, но уреаплазмите имат способността да разграждат уреята и за своето развитие се нуждаят от повишено съдържание на холестерол. Уреаплазмите са значими патогени при човека, където причиняват например възпаления на тазовите органи, пикочните пътища или менингит.
В растителната защита борбата с микоплазмите е трудна – подобно на вирусите, не съществува ефективен химичен препарат за тяхното пряко унищожаване. Затова профилактиката включва контрол на предаването чрез присаждане, унищожаване на преносителите и използване на здрав посадъчен материал.