Регулатори на растежа

Регулаторите на растежа са вещества, които влияят върху физиологичните процеси в растенията – те регулират кълненето, растежа, вкореняването, цъфтежа, образуването на плодове, узряването или стареенето на растителните тъкани. Те могат да произхождат директно от растенията (т.нар. растителни хормони или фитохормони), но в градинарската практика често се използват и синтетични регулатори, които имитират тези естествени хормони или блокират тяхното действие.

Групи растежни регулатори
Сред основните групи растежни регулатори са ауксините, гиберелините, цитокинините, етиленът и абсцизовата киселина – всяка от тях има специфична роля и различно въздействие върху растението.

Ауксините подпомагат вкореняването и удължаването на клетките – затова се използват в препарати като „Стимулакс“ за вкореняване на резници.
Гиберелините подпомагат кълненето и растежа на височина, а при някои растения – и цъфтежа.
Цитокинините от своя страна стимулират клетъчното делене и образуването на издънки – използват се предимно при регенерацията на растенията или в тъканни култури.
Етиленът е известен като газ, който ускорява узряването на плодовете, но в по-високи концентрации може да забави растежа и да предизвика опадане на листата.
Абсцизовата киселина, напротив, забавя растежа и предизвиква фаза на покой у растението – тя е важна при узряването на семената и реакциите към стрес.

В градинарството регулаторите на растежа се използват в различни ситуации – за по-бързо вкореняване при размножаване на растения, за скъсяване на издънките (например при прекалено буйно растящи едногодишни растения), за хармонизиране на цъфтежа, подобряване на завязването на плодовете, синхронизиране на узряването или дори за удължаване на срока на съхранение на реколтата.

Регулаторите на растежа не са торове
. Трябва да се има предвид, че регулаторите не са торове – те не доставят хранителни вещества, а „дирижират“ растението, така че то да расте или да дава плод според нуждите на производителя. При неправилна употреба те могат да отслабят или дори да увредят растението, затова си струва да се спазват препоръчителните дози и правилният момент за прилагане. Обикновеният градинар обикновено не се сблъсква със синтетични регулатори на растежа в практиката си, най-много при използването на стимулиращи препарати за вкореняване от типа на „Стимулакс“.