Как да отглеждаме картофи: кога да ги засадим и какво да направим, за да имаме богата реколта

Картофите са сред най-популярните култури в градините. Те са непретенциозни, многофункционални в кухнята и при правилно отглеждане могат да дадат богата реколта дори на малка площ. Ако искате здрави растения и качествени клубени, не е достатъчно просто да ги засадите в почвата и да чакате. За успеха са решаващи правилният срок за засаждане, качественият посадъчен материал, подходящите грижи през сезона, както и навременната защита срещу вредители и болести по картофите.

Кога се засаждат картофите

Точният срок за засаждане на картофи зависи от времето, температурата на почвата и местоположението. Картофите най-често се засаждат от март до май, но решаващо значение има не конкретният период, а състоянието на почвата.

За засаждане почвата трябва да е с температура поне 6 до 8 °C. Ако картофите се засадят прекалено рано в студена и прекалено влажна почва, засадените растения могат да загният или да започнат да растат много бавно. В по-топлите райони ранните сортове могат да се засаждат още в края на март, а в по-високите части обикновено е по-безопасно да се изчака до април или началото на май.

Как да изберем правилните семена за картофи

Основата на успеха е качественият посадъчен материал. Ако искате здрава реколта, не използвайте обикновени картофи за консумация от склада, които могат да пренасят картофени болести или да нямат подходящи характеристики за отглеждане.

При избора си струва да се вземе предвид и ранността на сорта. Ранните картофи са подходящи за по-бърза реколта и незабавна консумация, докато по-късните сортове обикновено са по-подходящи за съхранение.

Преди засаждането се препоръчва да се предизвика покълване на семената. Късите и здрави кълнове спомагат за по-бърз старт на растенията и могат да ускорят развитието, както и последващата реколта.

Видове картофи според типа им за готвене

Картофите се разделят според типа им на варене.

Тип А – картофите за салата са с много слабо брашнеста консистенция, твърди и мазни. Имат фина до средно фина структура. Можете да ги използвате за приготвяне на салати или като самостоятелна гарнитура към ястие. 

Тип на варене Б – картофите за гарнитура са по-малко твърди, по-нишковисти. Те са универсални, подходящи като гарнитура, за супи, салати, за печене или запържване. 

Тип С – картофите за пюре и за тесто се втвърдяват по време на варенето. Тези картофи съдържат най-много нишесте, затова се разпадат доста и са отлично свързващо средство в тестото. Те са идеални за картофено пюре, картофени палачинки или пагачи. Този тип е подходящ и за картофени пържени пръчици, тъй като е брашнест, със средна степен на разваряване, полугруба и по-суха структура.

Тип за варене D – Тези картофи се използват като фураж за животни, за хората не са много вкусни. Много лесно се разварят. 

Смесените картофи AB или BC притежават характеристиките и на двата типа. Първата буква обозначава преобладаващия тип при готвене. 

Сортове картофи според вегетационния период

Сортовете картофи се разделят според продължителността на вегетационния период.

Много ранни сортове картофи – периодът от засаждането до прибирането на реколтата трае около 90 – 100 дни. Към тях спада например сортът „Флавия“.

Ранни сортове – вегетационният им период е 100–110 дни. Препоръчваме „Campina“, „Rodriga“ с червена кора или „Princess“.

Средноранни сортове – отглеждат се за 110–130 дни. Изберете сорта „Red Lady“ с червена кора, „Pocahontas“ или „Rafaela“.

Средно късните картофи отнемат най-много време, като вегетационният им период е до 130 и повече дни. Можете да изберете от сортовете „Коннект“ или „Масаи“ (с червена кора).

Как да засадите картофи стъпка по стъпка

Картофите се нуждаят от слънчево място с плодородна, пропусклива почва. Неподходящи са дълготрайно наводнените или много тежки почви, в които посадъчният материал може да страда от липса на въздух и повишен риск от гниене.

Картофи за засаждане

Картофите за засаждане обикновено се засаждат на дълбочина от около 8 до 15 см. Дълбочината може леко да варира в зависимост от типа на почвата. В по-леките почви засаждането може да бъде малко по-дълбоко, а в по-тежките – по-повърхностно.

Разстояния при засаждането на картофи

Между отделните растения обикновено се оставя разстояние от 25 до 40 см, а между редовете – приблизително 60 до 75 см. Достатъчното пространство спомага за правилното развитие на клубените, по-доброто проветряване, както и за по-лесна грижа през сезона.

Видео: Как да използвате азотно варовик преди засаждането?

Азотно варовик и картофи

Според опита на земеделските производители азотната вар е сред предпочитаните помощни средства при подготовката на почвата преди засаждането на картофи. То помага за подобряване на хигиената на почвата и може да допринесе за ограничаване на някои почвени вредители или нежелани патогени.

Важно е правилното време за прилагане. Азотната вар не се прилага непосредствено преди засаждането, тъй като може да увреди посадъчния материал. След прилагането трябва да се спази препоръчителният интервал от време според конкретния продукт и дозировката.

Това може да ви интересува

Подготовка на почвата през пролетта: Използването на азотна вар ще ви освободи от охлювите Правилната подготовка на почвата през пролетта е ключът към богата реколта. Дезинфекцията на почвата с азотно вар помага за елиминирането на охлювите. Разберете също какво повишава плодородието на почвата.

Как да отглеждаме картофи през сезона

Една от най-важните процедури е окопаването. Става дума за натрупване на почва около растенията, което помага да се предпазят развиващите се клубени от светлина, подпомага тяхното образуване и в същото време подобрява стабилността на растението. Първото окопаване обикновено се извършва, когато растенията достигнат височина от около 15 до 20 см. В зависимост от хода на сезона може да се наложи тази процедура да се повтори.

Картофите се нуждаят и от подходящо поливане. Дълготрайната суша може да повлияе негативно на развитието на клубените, но прекомерното навлажняване създава идеални условия за развитието на картофени болести. Най-чувствителен е периодът на интензивен растеж и образуване на клубени.

Храненето също е важно. Картофите реагират добре на качествена органична материя, компост или подходящи торове, предназначени за зеленчуци. Прекалено високите дози азот обаче могат да доведат до буен растеж на надземната част за сметка на самите клубени.

Най-често срещаните болести по картофите

Болестите по картофите са сред най-големите рискове при отглеждането им. При неподходящи условия те могат значително да намалят реколтата и качеството на клубените.

Картофена мана

Най-известната и едновременно с това най-страшната е картофената мана. Това заболяване се проявява с тъмни петна по листата, бързо увреждане на надземната част и при силно заразяване може да унищожи насажденията за кратко време. Най-голям риск представлява влажното и топло време.

Това може да ви интересува

Картофена мана Картофената мана (фитофтора) е най-значимата от икономическа гледна точка болест по картофите. Заболяването се причинява от гъбичката Phytophthora infestans, която поразява не само надземните части на растенията, но и клубените. При силен инфекциозен натиск (чести и обилни валежи) тя може за кратко време напълно да унищожи надземната част на картофите и да зарази сериозно и клубените, които стават негодни за съхранение, тъй като често се поддават на вторична мокра гнилост. Появата на фитофтора зависи от количеството валежи през вегетационния период.

Ако отглеждате картофи редовно, си струва да следите сигнализацията за картофена мана. Става дума за система за предупреждения за условия, благоприятни за развитието на инфекцията, които се базират на актуалното време, температурата и влажността.

Благодарение на сигнализацията превантивната защита може да се планира по-ефективно и да се предприемат мерки още преди масовото разпространение на болестта. При силен инфекциозен натиск именно правилното време за действие е решаващо.

Картофената бръмбара и други вредители

Картофената пеперуда е един от най-известните вредители по картофите. Опасни са не само възрастните екземпляри, но и ларвите, които могат много бързо да повредят листата и да отслабят растението до такава степен, че това да се отрази и на реколтата.

Това може да ви интересува

Картофена пеперуда Картофената бръмбарка (Leptinotarsa decemlineata) има две поколения годишно в по-топлите райони на Словакия и едно поколение в по-студените райони. Зимува в стадият на бръмбар в почвата, от която обикновено излиза от средата на май. След кратък период на хранене на бръмбарите настъпва чифтосването, след което женските започват да снасят яйца на долната страна на листата на картофите, но и на плевелите в картофените насаждения. Излюпените ларви първо изгризват прозорчета в листата, а по-късно изяждат цели листа, от които оставят само по-дебелата жилка. Картофената пеперуда уврежда освен картофите и доматите, и патладжаните.

Освен картофената костенурка, по картофите могат да се появят и листни въшки, които освен пряко увреждане пренасят и някои вирусни заболявания. Проблем представляват и жилавите червеи, които увреждат самите клубени и намаляват качеството им.

Алтернариоза

Друг проблем може да бъде алтернариозата, която се проявява чрез петна по листата и постепенно отслабване на растенията. При неподходящи условия могат да се появят и различни форми на гниене, особено при прекомерна влажност или повредени клубени.

Как да предпазим картофите от болести и вредители

Най-добрата защита е превенцията. От голямо значение са качественият посадъчен материал, редуването на културите, подходящата гъстота на засаждане, правилното поливане, както и редовният контрол на насажденията.

Ако се появят болести по картофите или силно разпространение на вредители, е необходимо да се предприемат мерки с подходящи препарати. При гъбични заболявания могат да помогнат фунгициди, а при вредители – целенасочено подбрани инсектицидни решения. При отглеждането може да се използва и биологична защита в зависимост от конкретния проблем.

Най-честите проблеми при отглеждането на картофи

• Ако картофите са малки, причината може да бъде недостиг на хранителни вещества, суша, неподходяща гъстота на засаждане или неправилно избран сорт.
• Ако потъмняват, проблемът обикновено е излагането на светлина. В такъв случай в клубените се образува соланин и картофите не са годни за консумация. Превенцията е правилното окопаване.
• Ако картофите гният, причината най-често е прекомерна влага, повреда или някаква болест по картофите.

Кога да събираме картофите

Времето за събиране зависи както от сорта, така и от целта на отглеждането. Ранните картофи се събират по-рано, често още през лятото. По-късните сортове, предназначени за съхранение, се оставят да узреят по-дълго и се събират едва след като листата им са изсъхнали. При съхранението е важно да се събират само здрави и неповредени клубени.

Пръскане срещу плевели в картофените насаждения

Най-важното плевене се извършва през първата и последната третина от вегетационния период, тъй като тогава стъблата на картофите не хвърлят сянка и плевелите могат да се разрастват свободно.

Можете да използвате „Buzzin“ – гранулиран селективен хербицид за унищожаване на двусемеделни плевели в насажденията с картофи. Нанасяйте го или преди поникването на картофите, или в комбинация с прилагане след поникването им.

Друга алтернатива е Keeper Liquid – селективен хербицид за пръскане. По отношение на срока на прилагане той е много гъвкав.

Ако търсите подходящ препарат за пръскане на картофи срещу плевели, ще го намерите сред нашите хербицидни препарати.

Често задавани въпроси

Кога се засаждат картофите?

Най-често от март до май, в зависимост от времето и температурата на почвата. Идеалният момент е, когато почвата се затопли поне до 6–8 °C и няма опасност от продължителни студове.

Как се засаждат картофите?

В подготвената почва, на подходяща дълбочина и разстояние, най-добре с предварително покълнали семена.

Как да отглеждаме картофи за богата реколта?

Важно е да се използва качествен посадъчен материал, правилно засаждане, окопаване, подходящо поливане, подхранване и защита от вредители и болести.

Как да се отървете от картофената бръмбара?

При слабо разпространение помага механичното отстраняване, а при по-силно – целенасочена защита с подходящи препарати.

Източник на снимката: архив и pixabay