Дърветата го очароват вече повече от половин век. Той се занимава със съхранението на генофонда на старите сортове овощни дървета в Словакия. В малката си градинка край Римавска Собота той отглежда множество плодни дървета, храсти и лоза. Именно за особеностите на засаждането на лозата, нейното присаждане и размножаване Ян Вигода ни разказа повече в интервюто.

В интервюто с Ян Вигода ще научите:

• какви редки сортове овощни дървета отглежда в градината си,

• което дърво му носи най-голяма реколта,

• как поддържа биоразнообразието в градината,

• как се бори с вредителите в градината,

• с какви препарати защитава лозята,

• какви са принципите за засаждане на лозята през пролетта,

• дали размножаването на лозата е по силите и на начинаещите

• и защо присаждането на лозата е работа по-скоро за професионалисти. 

Вашата градина е отличен пример за това как дори и в малка градина пространството може да се използва максимално. Цял сезон тук всичко цъфти и ви носи богата реколта. Какво отглеждате тук? 

В малката си градина (400 м²) съм използвал изцяло цялото пространство. Няма голяма монокултурна тревна площ, а над 30 овощни дървета, в много от които са присадени по 3–4 сорта, 15 храста с ягоди и около 20 корена и сорта трапезна лоза. Освен обичайните сортове, тук са намерили място и киви, хурмикаки, смокини, асимина трилоба, а също и мини езерце, сикорник, хотел за насекоми, колекция от бонсаи, няколко декоративни иглолистни и няколко сорта декоративни храсти. 

Има ли достатъчно място за толкова много дървета? 

Предвид малката площ на градинката тук мога да отглеждам само по-малки дървета, като по-голямата част от тях са оформени като холандски тънък вретено. Този метод съм научил по време на няколко екскурзии при големи производители в Западна Словакия. В близкото минало имах над 25 сорта ябълкови дървета и над 20 сорта крушови дървета, днес обаче имам само около половината от тях – премахнах онези, които не се развиваха добре в тази местност.

Кое дърво смятате за най-интересното в градината си? 

Особено удоволствие ми доставят сортовете, които никой друг в околността няма. Това са например крушата „Мадам Фавре“ от г-н Белица от Хостия край Златни Моравци. Или лозата „Шарфехер“, безсеменната лоза „Ванеса и Атика“, хурмикаки – 3 сорта в едно дърво, кайсия „Киото“ (на снимката) и „Цунами“, круши „Меродова“ и „Магдаленка“ от господин Хричовски, слива „Анна Шпет“, наричана от местните „Бяла дуранция“, черница „Пипова“, както и домашни диви сливи (собствени прививки), черна мура (Morus Nigra), собствени присадени орехи „Милотай 10“, „Chaenomeles speciosa“, испанска ела (Abies Pinsapo Kelleris), отглеждана изправено, и японска „Торея“. 

На един ствол от японски клен съм присадил 4 различни сорта, различаващи се по цвят и форма на листата, както и Zanthoxylum – сечуански пипер, или албиция. Пред входа на нашата жилищна сграда, за радост както на себе си, така и на минувачите, отглеждам висящ божур, колекция от рози, колекция от ириси и декоративна праскова. В градинката все още се уча да отглеждам много нови видове като пау-пау (Asimina triloba) или хурмикаки.

Известни сте с това, че на едно от вашите плодни дървета узряват няколко различни сорта. Колко обикновено присаждате на едно дърво? Имате ли и рекордьор? 

В момента в малките градини има такава тенденция – да се отглеждат само толкова високи дървета, колкото можем да поддържаме (подрязване, пръскане, химическа защита и бране) без висока стълба, т.е. с максимална височина до 3 м. В няколко дървета, отглеждани във формата на три четвърти ствол (ствол ~150 см), съм присадил повече от един сорт, като всеки основен клон е от различен сорт: круша – 5 сорта, кайсия – 5 сорта, ринглота – 3 сорта, хурмикаки – 3 сорта, вишна – 3 сорта, череша – 5 сорта, липа – 3 сорта, бяла морска слива – 3 сорта, праскова – 3 сорта, слива – 3 сорта. Нямам конкретен фаворит сред дърветата, обичам ги еднакво, всички са като мои деца.

Кое дърво Ви дава най-добрата реколта?

Парадоксално, най-голямата реколта ми дава ябълковото дърво, което не харесвам особено (Idared). Височината на короната му е около 240 см, диаметърът ѝ – максимум 3,5 м, но то е на около 35 години и миналата година на него имаше 150 кг ябълки. При подрязването ѝ обръщам специално внимание – тя прилича на чадър или на гъба. На всички дървета – ядкови плодове – правя и прореждане на плодовете, така че имам образцови плодове за сервиране.

Кога се подготвяте за новия сезон? Имате ли своя градинарска рутина, която повтаряте всяка година?

Започвам да подготвям градината за новия сезон още през есента. След като паднат листата на прасковите, ги заравям дълбоко в компоста. Третирам дървото с меден препарат срещу гъбични заболявания, а през пролетта прилагам сернист спрей срещу къдравост на листата – „Sulku“. Специалистите не препоръчват отглеждането на праскови без пръскане, затова ги предпазвам с възможно най-щадящите методи. През първата половина на декември винаги подрязвам лозата си, отглеждам само трапезни сортове. Гроздовите китки съхранявам под тавана в мазето, окачени с куки, и така се запазват до новата година. Всички биоразградими отпадъци от градината слагам в компоста. Всеки разумно мислещ градинар трябва да има компостна купчина. 

Правите ли и превантивни пролетни пръскания? 

Превантивни пръскания срещу гъбични болести и срещу смучещи и гризещи насекоми правя само в случай, че се появят през годината. При защитата на растенията давам предимство на биологичните методи и щадящите препарати, които не застрашават полезните насекоми, нито почвените микроорганизми.

Какви работи трябва да се извършат първи в градината през пролетта? Мнозина започват с подрязването на лозата. 

Според специализираната литература лозата трябва да бъде подрязана до края на февруари. При по-късно подрязване лозата „плаче“ повече. Отглеждането на лозата не е много трудно, но определени грижи не трябва да се пренебрегват.

Не е нужно всеки да знае всичко, но нека правим всичко така, както го правят онези, които знаят. 

Трудно ли е да се отглеждат грозде в градините? Или дори начинаещ може да се справи? За кои сортове лоза да се реши?

Най-лесно е да започнете отглеждането на лоза, като си купите разсад в контейнер. Той може да се засади на постоянно място по всяко време през годината, стига почвата да не е замръзнала. Начинаещите трябва да изберат по-устойчиви сортове или такива, които се развиват добре при съседите. Разбира се, лозата трябва да се засажда в плодородна, дълбока почва, а не в блатиста или камениста.

Мнозина предпочитат да засаждат лозата през есента. Може ли лозата да се засажда и през пролетта? Какво изисква торенето на лозата?

Засажда се през април, когато почвата е по-топла. Над нивото на почвата трябва да остане само един пъп, като и той трябва да бъде напълно покрит с почва. В края на май този пън израства над повърхността и оттам нататък околното пространство се поддържа свободно от плевели и достатъчно напоено. Трябва да има опорна конструкция или колче и след две години може да се опита първата гроздова китка.

На дъното на засаждалната яма можем да сложим напълно узрял оборски тор или компост. Достатъчното поливане, особено през първата година след засаждането, също е задължително. 

Може ли лозата да се размножава чрез резници? Лесно ли е?

Лозата може да се отглежда и чрез т.нар. резници чрез вкореняване. Резниците се събират през декември, но това не е дейност за начинаещи. 

Видяхме, че присаждате овощни дървета, може ли да се присажда и лозата? Кога е най-доброто време за присаждане на лозата?

Лозата, разбира се, може да се присажда, но трябва да се знае, че присаждането на лозата е висша школа по присаждане – това не е за начинаещи. Начините са няколко. Може да се присажда рано през пролетта, т.нар. „дърво в дърво“, или през май „зелено в зелено“. Аз използвам предимно майския метод.

Трябва ли да се води превантивна борба срещу вредители или болести? Какъв пролетен пръскане на лозата избирате във вашата градина?  

В нашите райони лозата се заплашва главно от гъбични болести като брашнеста мана и пероноспора, но и от много други. Важно е да се предотврати брашнестата мана чрез пръскане със специален препарат точно преди цъфтежа и с второ пръскане след цъфтежа, когато все още не е видима.

Когато брашнестата мана по гроздовете вече е развита, тогава вече не може да се спаси, гроздовете скоро ще изсъхнат. Някои лозари са засадили до лозата роза, податлива на брашнеста мана, върху която тя се появява около 5 дни по-рано, отколкото върху лозата, и тогава те знаят, че вече трябва да пръскат лозата срещу брашнеста мана.

В ранната пролет пръскам лозата със сернист препарат „Sulka“ (5% концентрат), а срещу акарите, които през лятото се проявяват по листата – ериноза и акариноза, прилагам хищни акари.

Вредителите в градините не познават границите на парцелите. Затова не можем да повлияем на факта, че въпреки предприетите превантивни мерки, вредителите могат да дойдат „от съседите“. Как се борите с това? 

За унищожаване на акарите от години насам се доказаха като ефективни хищните акари. Използвам препарати, които не убиват калинките, тъй като те унищожават въшките. Разполагам по дърветата и жилища за ухолаци, за да унищожават не само въшките, но и акарите. 

За да осигуря по-добро опрашване на моите овощни дървета, използвам „хотел за насекоми“, който е населен от стотици различни видове самотни пчели! В унищожаването на вредителите ми помагат синичките, за които съм подготвил няколко къщички за гнездене. Освен това в градината имам и различни цъфтящи растения, които привличат полезните насекоми и допринасят за биоразнообразието. Добре е в близост до градината да има убежище за таралежи – те ни помагат при унищожаването на охлювите.

Използвате ли в градината и биологични препарати? Или собствени/естествени? Или прибягвате и до химически препарати, когато е необходимо?

Доколкото е възможно, избягвам т.нар. „тежки химикали“, но препаратите на базата на сяра и мед са разрешени и в биологичното земеделие. Дори при използването на сяра и мед не трябва да се прекалява, защото в крайна сметка всичко това попада в почвата и оказва неблагоприятно въздействие върху микоризата в нея.

С биологичните препарати (спрейове) нямам много опит, но със сигурност има такива. За такива случаи всяка година си купувам градинарски календар – за мен това е уникално помощно средство, както с текст, така и с илюстрации, за цялата година.

Опитвал съм да предпазя дърветата си от гъбични болести или вредители, например с отвара от коприва и сухи листа от чесън, но обективно не успях да преценя успеха или ползата от това. 

Имате зад гърба си прекрасни успехи и дейности, занимавате се със стари сортове овощни дървета, присаждате ги и ги съхранявате за бъдещите поколения. Имате ли още време за това? 

В момента прекарвам доста време и в излети из околностите, разбира се, най-често с млади сътрудници, където заедно търсим много стари сортове овощни дървета и чрез присаждане върху подготвени подложки в собствената ни овощна разсадника ги размножаваме и запазваме за следващите поколения. Мен ме забавляват най-вече онези плодови видове, които се отглеждат и размножават трудно и които са редки. Това са предимно различни интересни случайно намерени семенни дръвчета от орехи, дива слива, черна мурава, както и някои цъфтящи декоративни храсти или японски кленови дървета.

Каква е вашата мечта или план в градинарството, какво още бихте искали да постигнете?

Отгледах над 2 000 различни плодни дръвчета, включително и за генофондовата градина „ЗОГОР“, и бих искал да доживея до първите реколти от тези дървета. А най-голяма радост за мен би било да имам колкото се може повече последователи – млади и перспективни овощари.

Успех във вашите планове, благодарим ви за интервюто.

 

Източник на снимката: Ян Вигода