Хмел

Хмеловият акар (Tetranychus telarius) обитава листата на около 200 вида растения. Той нанася вреда на голям брой полски, оранжерийни и стайни растения, но също и на плевели, от които може да премине към култивираните култури (например хмел, фасул, краставица). Той не принадлежи към насекомите, а към паякообразните с четири чифта крайници, поради което в народа се нарича още „червено паяче“. Той е много дребен (измерва едва 0,2–0,4 мм) и почти не се вижда с невъоръжено око. На неговото присъствие ни насочва фина паяжина върху по-силно засегнатите части на растенията. Храносмилателната му система е затворена, без анален отвор. Излъчва влакна, по които се придвижва. Той пробива листата и изсмуква от тях растителните сокове. На хмела, например, той причинява болестта „меденка“, при която листата придобиват кафяво-червен цвят, изсъхват и опадат. Хмеловият акар е двуполов. От оплодените яйца се развиват ларви, които се линеят по време на развитието си. През лятото акарата е оцветена в зелено от погълнатия хлорофил, а през есента е червеникава.

Тази гъба се появява в края на лятото или в началото на есента, когато при колебания в температурите върху листата се образува кондензирана вода. Проявява се под формата на бели, брашнести наслоения по листата и стъблата на заразените растения. При розите на долната страна на листата се образува бял налет, а на горната страна – тъмни, видими петна. Болестта се разпространява бързо, особено при неправилно торени растения, при висока влажност на въздуха, при липса на светлина и в прекалено гъсти насаждения.