Кайсии

Градинарите познават шарката преди всичко като опасна вирусна болест по сливовите дървета. Нейни гостоприемници обаче са и кайсиите, прасковите, бадемите, трънката, пухкавата вишна, махалебката и миробаланът. На листата на кайсиите шарката се проявява под формата на жълто-зелени или бледозелени шарки, ивици, пръстени или петна, които са най-изразени през първата половина на вегетационния период. На повърхността на плодовете на кайсиите симптомите на шарката могат да се наблюдават малко преди узряването им. Те се проявяват като сравнително големи белезникави петна и кръгове. Понякога на местата на тези петна плодовете дори се деформират леко. Месестата част на силно засегнатите плодове обикновено е влакнеста, малко сочна и има блед вкус. Много характерно е, че шарката се проявява върху костилките на кайсиите под формата на белезникави кръгове, шарки и петна, които остават върху тях дори след изсушаване. На листата на прасковите симптомите на шарката се появяват по-рядко и се проявяват чрез пожълтяване на жилковата мрежа и деформация на листата. Признаците върху плодовете на прасковите приличат на проявите на шарката върху кайсиите, с тази разлика, че поради финия окосмяване на прасковите те са по-малко забележими и с узряването на плодовете постепенно изчезват. Вирусът „шарка“ се разпространява както чрез размножителен материал (очи, присадки, отрязъци), така и чрез насекоми. Основните преносители на вируса са различни видове въшки, които нанасят вреда на костилковите плодове.

Брашнестата мана по прасковите се причинява от гъбичката Sphaerotheca pannosa var. persicae. Признаците на заболяването могат да се наблюдават върху младите листа, върховете на клончетата и най-вече върху плодовете под формата на гъст белезникав налет, който по-късно потъмнява. Силно засегнатите листа опадат, кората на плодовете се втвърдява и плодовете се деформират. Брашнестата мана се разпространява при сухо и топло време. Отделните сортове праскови, както и нектарини, са с различна чувствителност към заболяването.

Мониловата гнилост по кайсиите се причинява от гъбичката Monilia laxa, която е причинител и на гнилостта по костилковите плодове. Заразяването настъпва, когато през периода на цъфтежа на дърветата преобладава дъждовно и хладно време. Болестта се среща най-често при вишните и кайсиите, а през последните години е регистрирана и при прасковите и сливовете. Има значителни разлики в податливостта на сортовете в рамките на изброените плодови видове, поради което често се случва различни сортове, засадени един до друг, да показват различна степен на заразяване. Гъбичката презимува в т.нар. монилозни мумии на плодовете, от които през пролетта се освобождава огромно количество спори.

Важно заболяване е потъмняването на листата на кайсията, причинено от гъбичката Apiognomia erythrostoma. Тя засяга листата, младите издънки и плодовете. Защитата се извършва превантивно приблизително една седмица след цъфтежа и е препоръчително пръскането да се повтори 2 до 3 пъти на всеки 7 до 14 дни.