Зърнени култури

Зърнената хлебарка (Zabrus tenebrioides), Coleoptera, е значителен вредител по зърнените култури вече няколко десетилетия. Имагото има тяло с цвят от смолисто-кафяво до смолисто-черно, с дължина 14 – 16 мм. Възрастните ларви са с дължина 30–35 mm, с белезникав цвят и тъмнокафява глава и предгръдна част. Имат три чифта гръдни крака, които са силни и копаещи. Зърноядната бръмбарка нанася вреди както в ларвен, така и в имаго стадий. Наличието на ларви на вредителя в младите насаждения от зърнени култури през есента и пролетта се установява много лесно въз основа на характерните увреждания по листата, причинени от ларвите (описани в частта „Развойният цикъл“). Добре се забелязват изгризаните листа на младите растения, които изсъхват и придобиват сив цвят. Тези признаци се наблюдават в насажденията още от края на октомври до началото на ноември. Ларвите са активни вечер, са много лакоми и остават активни до първите студове, когато мигрират по-дълбоко в почвата. С затоплянето през пролетта те отново започват да бъдат активни и причиняват щети до края на своето развитие. Ларвите водят до намаляване на броя на растенията и издънките на единица площ. При по-голямо разпространение и по-дълъг период на активност насажденията могат да бъдат дори напълно унищожени. Възрастните екземпляри намаляват броя на зърната в класа.

Пъстрата кокошка е широко разпространен вредител по зърнените култури в Европа и на Близкия изток. Това насекомо се среща в големи количества по зърнените полета, а ларвите му могат да намалят производството на зърно, като увреждат листната тъкан. На зърнените култури нанасят вреда както ларвите, така и възрастните екземпляри на пеперудата. Най-големи щети нанасят на кълнящите се растения, както и на новите издънки на по-старите растения. Ларвата изяжда дневно 1–3 пъти теглото си. Тъй като ларвите се хранят много повече и рядко се преместват от растение на растение, нанесените от тях щети са по-значителни от тези, причинени от възрастните екземпляри. Поникващите растения в стадият на един лист често биват унищожени от една-единствена ларва.

Гъбичката Ustilago tritici поразява различни видове пшеница, тритикале и, в редки случаи, ръж. Симптомите по растенията, израсли от заразени зърна, се проявяват преди класообразуването върху флаговото листо под формата на жълто-кафяво оцветяване. Болестта засяга всички части на класа, с изключение на класовото вретено, и ги превръща в маса от кафяво-черни хамидоспори. В първия стадий на заболяването класът е обгърнат от тънка прозрачна мембрана, която по-късно се разкъсва и хламидоспорите се освобождават, така че след 2–8 дни остава само голата класова ос. Друг типичен симптом е по-ранното класене в сравнение със здравите растения. Развойният цикъл на Ustilago tritici е двугодишен. Хламидоспорите се освобождават от заразените класове по време на класенето и цъфтежа на пшеницата. Мицелиумът на гъбата преживява в зърното в латентно състояние и продължава развитието си едва при кълненето на зърното. То расте до вегетативния връх и прониква в зародишните тъкани, а по-късно и в отделните класове, където преди класообразуването плодоноси и образува черна маса от хламидоспори. Заразяването на зърната се благоприятства от влажното време по време на цъфтежа (около 80 %). Заразяването на пшеницата с прахова мана в Словакия понастоящем е минимално, а появата на болестта е по-скоро рядкост.

Заболяването може да се диагностицира най-рано от фазата на метяне; преди това засегнатите растения просто образуват малко по-многобройни издънки. Стъблата остават малко по-къси, а класовете, в зависимост от сорта, могат да бъдат или по-къси, или по-дълги от тези на здравите растения, или да имат значително удължено стъбло на класа. Незрелите плеви стърчат и вместо зърна съдържат първо лепкави, а след това твърди, кръгли галки, пълни с черно-кафяви спори. Характерна е тяхната миризма на риба. Понякога могат да бъдат засегнати само отделни стъбла на растението, или отделни зърна образуват галки в класа. Мазната пшенична гангрена се среща във всички райони, където се отглежда пшеница, и може да доведе до значителни загуби на качество и реколта. Заразяването се предава чрез семената, като е потенциално опасно най-вече да се засяват необработени семена. Пшеницата, заразена с мазна пшенична ръжда, не може да се използва за хранителни цели, нито като семе. Намиращият се в спорите токсин триметиламин води до намален прираст на теглото при животните, ако така заразеното зърно се използва за фуражни цели.