Декоративни растения

За развалянето на грудките на гладиолусите по време на вегетационния период или по време на съхранението допринасят различни видове гъби и бактерии от вида Pseudomonas marginata. Сухото гниене, което често завършва с мумифициране на клубените, се предизвиква от гъбичката Fusarium oxysporum f. sp. gladioli. Проявява се с бял или розов мицел по повърхността на грудките. Сивият гъбичен налет и сърцевидната гнилост на грудките се причиняват от гъбата Botrytis gladiolorum. Остро очертаните лъскави вдлъбнатини по страните и от долната страна на грудките са характерни за бактериалната петнистост. За разлика от петнистостта, причинена от гъби, бактериалната петнистост не се разпространява по време на съхранението.

Физиологичната корковата структура на листата на муската се проявява чрез израстъци с размер от няколко милиметра на долната страна на листата на щитолистния мускат (Pelargonium peltatum = висящи или пълзящи мускати). Всъщност това са уголемени клетки, които се дължат на високата влажност на въздуха и почвата, както и на лошото оттичане на водата от саксиите.

Мускатовата ръжда се причинява от гъбичката Puccinia pelargonii-zonalis и засяга само муската с пръстени, отглеждана на свобода или на открити площи. Ето защо се среща само през дъждовни години и в гъсти и често напоявани насаждения. Пренася се чрез заразени растения и се разпространява в насажденията чрез спори.

Розовата ръжда (Phragmidium mucronatum) също процъфтява при дъждовно време и, подобно на черната петнистост, води до преждевременно опадане на силно заразените листа. Розовата ръжда се проявява на горната страна на листата като незабележима жълто-оранжева мозайка. Още по-забележими са оранжево-кафявите купчинки от летни спори и тъмнокафявите купчинки от зимни спори на долната страна на листата.

Септориозната петнистост по листата (Septoria chrysanthemella) е една от най-често срещаните гъбични болести по хризантемите. Първите симптоми под формата на тъмнокафяви, предимно кръгли, неясно очертани петна се появяват върху най-старите листа. При влажни условия и дъждовно време болестта бързо се разпространява и върху по-младите листа. Силно заразените листа потъмняват, изсъхват и преждевременно опадат. Растенията оголяват отдолу, растат по-слабо, а цветовете обикновено са по-малки. Гъбичката презимува върху остатъците от заразените растения, но също и върху майчините растения, от които се вземат резници за по-нататъшно размножаване.

Хмеловият акар (Tetranychus telarius) обитава листата на около 200 вида растения. Той нанася вреда на голям брой полски, оранжерийни и стайни растения, но също и на плевели, от които може да премине към култивираните култури (например хмел, фасул, краставица). Той не принадлежи към насекомите, а към паякообразните с четири чифта крайници, поради което в народа се нарича още „червено паяче“. Той е много дребен (измерва едва 0,2–0,4 мм) и почти не се вижда с невъоръжено око. На неговото присъствие ни насочва фина паяжина върху по-силно засегнатите части на растенията. Храносмилателната му система е затворена, без анален отвор. Излъчва влакна, по които се придвижва. Той пробива листата и изсмуква от тях растителните сокове. На хмела, например, той причинява болестта „меденка“, при която листата придобиват кафяво-червен цвят, изсъхват и опадат. Хмеловият акар е двуполов. От оплодените яйца се развиват ларви, които се линеят по време на развитието си. През лятото акарата е оцветена в зелено от погълнатия хлорофил, а през есента е червеникава.

Те изсмукват растителните сокове от младите листа и издънки. По време на по-нататъшния растеж тъканите на листата в изсмуканите места се разкъсват, което води до образуването на разкъсвания с различна големина. Най-голяма вреда нанасят малките безкрили нимфи, които изгризват дупки в листата. Те са зелени или кафяви, с размер около 5 мм, но обикновено ще забележите щетите, преди да видите насекомите. През юни и юли те често се преместват в търсене на храна към треви и плевели. Най-често се повреждат хризантемите, георгините и фуксиите.

Оранжерийната мушица по декоративните растения Оранжерийната мушица (Trialeurodes vaporariorum), по-известна под народното наименование „бяла мушица“, е опасен вредител по стайните и оранжерийните цветя, както и по различни видове ранни зеленчуци. Тя нанася вреда, като изсмуква растителните сокове, и отделя голямо количество лепкава медовина, която служи като хранителна среда за различни видове черни мушици. Когато докоснем заразените растения, възрастните молици излитат от тях на рояци.

Крилокрилите са дребни, тънки насекоми с размер около 1–3 мм. Имат 2 чифта тесни, безцветни крила, които по целия си периметър са обградени с дълги ресни. Крилата изглеждат така, сякаш имат разкъсани краища, откъдето идва и името на това насекомо. В зависимост от вида, възрастните стрепки са черни или жълто-кафяви на цвят, но могат да имат червени, черни или бели петна. Когато бъдат обезпокоени, те често отскачат. Ларвите приличат на възрастните, но нямат крила и са с по-светъл цвят. Яйцата на стрепите са прозрачни, бъбрековидни и с размер около 0,3 мм.

Въшките са най-разпространените и най-известните вредители по градинските култури. Вредността им се състои, от една страна, в това, че се размножават много бързо, а от друга – в това, че изсмукват от растенията много повече сокове, отколкото могат да усвоят. Затова с тези сладки и лепкави секрети (т.нар. медовица) те замърсяват долните листа, върху които се разпространяват черни петна. Листните въшки нанасят вреда и косвено, като пренасят различни вирусни заболявания (например, петнистост по лалетата, ивичестост по гладиолусите). Повечето видове листни въшки имат зимни гостоприемници, върху които презимуват под формата на яйца. През пролетта върху тях се развиват две-три поколения, след което прелитат към летните растения-гостоприемници, където пребивават до есента. След това се връщат обратно към зимните си гостоприемници и снасят яйца за зимуване.

Акарите не принадлежат към насекомите, а към паякообразните, което се доказва от наличието на 4 чифта крайници и способността им да образуват паяжини върху заразените растения. Тъй като са много дребни (тялото им достига дължина 0,2 – 0,4 мм), с невъоръжено око почти не се виждат. На тяхното присъствие ни насочват сребристи, жълто-кафяви или бронзово-кафяви малки петънца по горната страна на заразените листа. При декоративните растения най-често вреди хмеловият акар (Tetranychus telarius), който в народа се нарича още „червено паяче“. Освен декоративните растения, той напада десетки различни полски култури, зеленчуци, плодни дървета и оцелява и върху различни плевели. В дивата природа зимува в стадият на оплодените женски. В топлите и сухи условия на жилища и оранжерии се размножава непрекъснато през цялата година.

Брашнестата мана е една от най-разпространените и най-известни гъбични болести по растенията. Тя се среща по различни полски култури, овощни дървета, лоза, зеленчуци и различни декоративни растения, например по рози, петунии, вербена (Verbena), цинии, невен, флокс и др. За всички видове брашнеста мана е характерно гъстото брашнесто покритие, с което се покриват листата и стъблата на заразените растения. По-късно листата изсъхват и растението губи голяма част от асимилационната си повърхност, а в случая с декоративните растения, разбира се, губи и естетическата си стойност. Бялата мана се среща предимно по растения, които страдат от недостиг на светлина, са разположени на места с лоша вентилация или са обилно торени с азот. Отделните видове и сортове декоративни растения проявяват различна чувствителност към брашнестата мана.

Повалянето на поникващите растения често е причина за неуспех при отглеждането на различни видове зеленчуци, но и на декоративни растения. Въпреки че в него участват редица микроорганизми, това е комплексно заболяване. Възникването му се влияе значително от условията на отглеждане, които производителите могат да осигурят на кълнящите се растения, особено в домашни условия, и които всъщност подпомагат или, напротив, отслабват жизнеспособността и устойчивостта на кълнящите се растения. Основното условие за успешното отглеждане на млади зеленчукови или цветяни разсади е осигуряването на възможно най-оптимални условия, сред които най-голямо значение имат светлината, температурата и водата, както и тяхното взаимно равновесие. При това трябва да се вземат предвид и изискванията на отделните видове зеленчуци и цветя. Във всеки случай се стремим да разположим засетите растения на най-светлите места в апартамента и да регулираме температурата в стаята така, че при слаба интензивност на светлината растенията да не се издължават. Трябва да се подхожда внимателно и към поливането. Влажността на почвата трябва редовно да се проверява и да не се оставя да изсъхне напълно, но не трябва и да се преовлажнява. Тук трябва да се спомене и необходимостта от дренаж в саксиите за засяване, за да бъде почвата достатъчно проветрива. За засяването трябва винаги да използваме свежа почва, която не е прекалено богата на хранителни вещества, тъй като младите растения не се нуждаят от много хранителни вещества. Напротив, пренаторяването на почвата може да доведе до увреждане на корените, през които почвените микроорганизми лесно проникват в младите растения. Освен всестранните грижи, можем да третираме превантивно засетите зеленчуци и цветя след засяването чрез поливане с препарата Previcur 607 SL. На 1 м² се прилагат 2–5 литра разтвор.

Разпространението на черната петнистост по листата на розите (Diplocarpon rosae) се улеснява от дъждовното време. Тъй като причинителят на болестта презимува в опадналите листа, най-напред се заразяват долните листа на розите. От тях заразата постепенно се разпространява към по-високо разположените листа. Силно заразените листа опадават преждевременно.

За брашнестата мана по розите (Sphaerotheca pannosa var. rosae) са характерни гъстите белезникави наслоения по листата и клончетата. Тя се разпространява при по-сухо време, но при по-висока въздушна влажност. Отделните сортове проявяват различна чувствителност към брашнестата мана. Сортовете с гладки и лъскави листа са по-устойчиви.