Краставици

Слизниците и охлювите процъфтяват във влажни условия, затова ги срещаме по-често през години с обилни валежи. Те се крият на влажни и постоянно засенчени места, които им служат и за зимуване. От тези скривалища през пролетта те се отправят в търсене на храна. Най-много обичат да се хранят с листата на зелените зеленчуци и салатата, корените на морковите, клубените на картофите, плодовете на ягодите и често се заравят и в падналите плодове. В градините най-често се срещат голямата личинка (на снимката върху лист) и полската личинка.

Крилокрилите са дребни, тънки насекоми с размер около 1–3 мм. Имат 2 чифта тесни, безцветни крила, които по целия си периметър са обградени с дълги ресни. Крилата изглеждат така, сякаш имат разкъсани краища, откъдето идва и името на това насекомо. В зависимост от вида, възрастните стрепки са черни или жълто-кафяви на цвят, но могат да имат червени, черни или бели петна. Когато бъдат обезпокоени, те често отскачат. Ларвите приличат на възрастните, но нямат крила и са с по-светъл цвят. Яйцата на стрепите са прозрачни, бъбрековидни и с размер около 0,3 мм.

Оранжевата мушица (Trialeurodes vaporariorum), по-известна под народното наименование „бяла мушица“, е опасен вредител по ранните зеленчуци, както и по оранжерийните и стайните растения. Тя нанася вреда, като изсмуква растителните сокове, и отделя голямо количество лепкава медовица, която служи като хранителна среда за различни видове черни мушици. Когато докоснем заразените растения, възрастните молици излитат от тях на роя.

Листните въшки са най-сериозните вредители по краставиците, главно защото могат за кратко време да се размножат катастрофално и да предизвикат пожълтяване и опадане на листата. Освен това те пренасят и различни вирусни заболявания, които намаляват и обезценяват реколтата. Най-често срещаните видове въшки по краставиците са прасковената въшка (Myzus persicae) и въшката на капустата (Aphis nasturtii). Този факт е важен преди всичко от гледна точка на избора на препарати, тъй като някои от тях са ефективни само срещу един от посочените видове.

Обикновено засяга плодовите зеленчуци, но и други декоративни растения. Проявява се като белезникав налет по листата, стъблата и съцветията. Засегнатите растения изостават в растежа си и дават значително по-малка реколта. При топло и сухо време гъбичката причинява особено сериозни щети. Освен краставици, пъпеши и тикви, гъбичката поразява и бегонии, георгини, цикламени и хризантеми.

Плесента по краставиците (Peronoplasmopara cubensis) е най-страшната гъбична болест по краставиците. От първата ѝ поява през 1984 г. насам тя редовно нанася щети на насажденията от краставици и захарни пъпеши, като колкото по-рано се появи, толкова по-големи щети причинява. Появата ѝ се благоприятства от дъждовното време, но и от честото навлажняване на растенията при напояване. Отглеждането на краставици на сянка под високи дървета или сгради също е фактор, способстващ разпространението на болестта. На заразените листа се образуват дребни, жълти петна, оградени от жилките. На долната страна на листата, на местата на петната, се появява сиво-кафяв налет от конидиофори с тъмни спори. Засегнатите листа по-късно потъмняват и цялата надземна част изсъхва.