Лоза

Жълто-бял до розов акар, с цилиндрично тяло, леко стесняващо се към задната част, с две двойки крака. Женската е с дължина 0,16 мм, мъжкият е по-малък. Причинител на филцовидната болест (ериноза) по лозата. На горната страна на листата се образуват ясно изпъкнали, с различна големина и форма, зелени или червени мехури. На долната страна на мехурите се наблюдава типична „вълнеста“, белезникава, по-късно бежова до кафява окраска на трихомите (еринеум). В изключителни случаи еринеум се образува и на горната страна на листата, както и върху съцветията, или се наблюдава свиване на листата.

Гъбичката поразява годишните издънки, листата, гроздовете и дървесните части. В основата на годишните издънки се появяват тъмнокафяви до черни петна, които се удължават и често се напукват надлъжно. На листата се появяват тъмнокафяви до черни некротични петна със светлозелена кайма. По стъблото се наблюдават удължени черни петна. Върху издънките гъбата причинява изсветляване или дори избелване на кората. Може да бъде засегната и старата дървесина, включително главата и кореновата шийка. След отлепване на кората се наблюдава по-тъмно оцветяване на дървесината и черни точки. През пролетта се появяват инфекции по годишните издънки и листата. Болестта се разпространява при влага и топлина (оптимална температура 23 °C). Основата на защитата е превенцията, главно добрата проветривост на насажденията и на краищата, както и оптималното подхранване.

Гроздето може да бъде заразено предимно в началото на периода на омекване. Заразените зърна от белите сортове придобиват млечно-кафяв до светлокафяв цвят, загниват и обикновено бързо изсъхват. Характерна е оцетната миризма на заразените гроздови зърна, която се дължи на размножаването и дейността на оцетните бактерии и дрожди. Заразяването настъпва предимно при топло (оптимална температура 25–30 °C) и влажно време. По-мащабни зарази могат да се очакват най-вече, ако се стигне до масово нараняване на зърната, последвано от топло и влажно време (градушка, силно разпространение на обгръщащи насекоми).

През летните месеци ледената буря може да нанесе огромни щети на лозята. Освен увреждане на листата и младите издънки, често се наблюдават силни щети по гроздовете (фиг. 1) и отделните зърна, които могат да бъдат засегнати от бяла гнилост или ботритис (сива плесен). Ето защо след градушка се препоръчва веднага след изсъхването на растенията (но не по-късно от 12 до 18 часа) повредената растителност да се третира с подходящи фунгициди (срещу бяла гнилост – Folpan).

Често се случва при третирането на зърнени култури срещу плевели прилаганият хербицид да се разнесе в близките градини и лозя. Зърнените култури най-често се третират с т.нар. растежни хербициди, които унищожават двусемеделните плевели, като нарушават растежа им. Засегнатите плевели се изкривяват, изостават в растежа си и постепенно загиват. На тези хербициди чувствително реагират и някои култивирани растения, например захарно цвекло, слънчоглед и преди всичко лозата. Листата на лозата се деформират значително и придобиват форма на ветрило. Освен това жилките им са удебелени и просветлени. При по-силно въздействие върху лозата се извиват и отмират дори върховете на годишните издънки.

На лозята могат да нанасят вреда три вида лозови молец. Два от тях – мраморният лозов молец (Lobesia botrana) и ивичестият лозов молец (Eupoecilia ambiguella) – увреждат съцветията, гроздовете и по-късно зърната на лозата, затова в районите, където се срещат редовно, обикновено е необходимо лозата да се третира химически срещу тях. И двата вида зимуват в стадий на какавиди. От тях от края на април се излюпват пеперуди, които се роят масово през май. След опрашването женските започват да снасят яйца. Излюпените гъсеници увреждат съцветията на лозата и ги обплитат с нишки. Тук те се превръщат в какавиди, а през юли се излюпват пеперудите от второто поколение на двата вида. Гъсениците от това поколение увреждат развиващите се зърна, които често загниват.

Акарите не принадлежат към насекомите, а към паякообразните, което се доказва от наличието на 4 чифта крайници и способността им да образуват паяжини върху заразените растения. Тъй като са много дребни (тялото им достига дължина 0,2 – 0,4 мм), с невъоръжено око почти не се виждат. На тяхното присъствие ни насочват сребристи, жълто-кафяви или бронзово-кафяви малки петънца по горната страна на заразените листа. При декоративните растения най-често вреди хмеловият акар (Tetranychus telarius), който в народа се нарича още „червено паяче“. Освен декоративните растения, той напада десетки различни полски култури, зеленчуци, плодни дървета и оцелява и върху различни плевели. В дивата природа зимува в стадият на оплодените женски. В топлите и сухи условия на жилища и оранжерии се размножава непрекъснато през цялата година.

Причинителят е торбичковата гъба Pseudopeziza tracheiphila. Тя засяга предимно листата, а в редки случаи – и съцветията. На листата на белите сортове се появяват жълто-зелени до жълти, а на листата на сините сортове – червени петна, разположени по различен начин и оградени от жилките. Петната бързо се разширяват, а от центъра им започва некроза и изсъхване. Между изсъхналата среда на петното и здравата зелена тъкан остава ясно изразена ивица от жива тъкан, оцветена при белите сортове в жълто-зелено до жълто, а при сините сортове – в червено. Тази ивица не се появява върху подложките и при бързо развитие на симптомите на заболяването. Силно засегнатите листа изсъхват и опадат.

Навиването (акаринозата) на листата на лозата се причинява от дребен акар от семейство Halvidae, невидим с невъоръжено око – лозов акар (Calepitrimerus vitis). Наличието на вредителя се разпознава по дребните ухапвания – местата, където вредителят се храни, които лесно се забелязват, ако листите се наблюдават на фона на светлината. Още по-забележими обаче са заразените храсти в насаждението, тъй като в сравнение със здравите растения те имат силно закърнели издънки и значително накъдрени листа (откъдето идва и наименованието на увреждането). Ако заразата се повтаря няколко години подред, растенията отслабват, през зимата по-лесно замръзват и дори могат да загинат.

Окосмяването (еринозата) на листата на лозата се предизвиква от дребно акариче от семейство Eriophyidae – лозовото акариче (Eriophyes vitis), което се храни с сок от долната страна на листата. Раздразнените кожни тъкани реагират с образуването на огромни клетки, които приличат на косми. Те до известна степен наподобяват гъбичните налепи, които пероноспората образува на долната страна на листата на лозата. Докато при пероноспората на горната страна на тези петна се появяват мазни, а по-късно и кафяви петна, при филцовитостта изсмуканите места на горната страна се издуват и се образуват бучки с размер от няколко милиметра.

Ботритида (сива плесен) е третата по тежест гъбична болест по лозата след пероноспората и брашнестата мана. Тя засяга всички зелени части на лозата, но най-големи щети нанася на узряващите зърна, които потъмняват, се свиват и обикновено са покрити с гъст сив налет от причинителя на болестта – гъбата Botrytis cinerea. Отделните сортове лоза са с различна чувствителност към заболяването. Към податливите сортове спадат например „Бувие“, „Девическо грозде“, „Мюлер-Тургау“, „Нойбургер“, „Силванско зелено“, „Велтлинско червено ранно“, „Португалско синьо“ и „Световларинско“. Разпространението на ботритида се благоприятства от дъждовно време след цъфтежа на лозата и температури в диапазона от 18 до 21 °C, но също така и от всяко механично увреждане на зърната (например от градушка, насекоми, физиологично напукване на зърната).

Заедно с пероноспората това е най-значимото от икономическа гледна точка заболяване по лозата. Тя засяга гроздовете, листата и млади издънките на лозата. Най-големи щети причинява при ранно заразяване на младите зърна, чиято повърхност се втвърдява, потъмнява, а кожицата им често се напуква. На повърхността на узряващите зърна се образува радиално разпростираща се мрежа от гъбни нишки на причинителя на заболяването (Uncinula necator). Подобни симптоми могат да се наблюдават и по годишните издънки.

Заедно с брашнестата мана тя е най-сериозното гъбично заболяване по лозата. За разлика от брашнестата мана, тя се разпространява при дъждовно време. Първите инфекции с пероноспора могат да възникнат още преди цъфтежа или по време на цъфтежа на лозата, когато цели съцветия са покрити с гъст налет от гъбичката Plasmopara viticola. На листата на лозата пероноспората се проявява с типични мазни петна. В местата на тези петна на обратната страна на листата може да се наблюдава гъст бял налет от причинителя на заболяването. Засегнатите части на листата по-късно потъмняват и отмират.