Зеленчуци от семейство кръстоцветни

Капустната муха (Delia brassicae) е един от най-сериозните вредители по кореноплодните зеленчуци. Това е сиво-кафява муха с размер около 6 мм, чиито белезникави, безкраки ларви изгризват корените на различни видове зеленчуци от семейство кръстоцветни. Засегнатите растения изостават в растежа си, по-късно пожълтяват, увехват и умират, като могат лесно да бъдат извадени от почвата. Освен кореноплодните зеленчуци, те се заравят и в грудките на репичките, които след това стават негодни за консумация. Капустната мушица има 2 или 3 поколения годишно. Пролетното поколение мухи се рои през април и май, лятното – в края на юни и през юли, а есенното – през септември и октомври. Женските снасят яйца в малки групи в близост до кореновите шийки на младите корени. Излюпените ларви се заравят в почвата и първо изяждат фините корени, а по-късно се заравят в главичките, които напълно пробиват.

Слизниците и охлювите процъфтяват във влажни условия, затова ги срещаме по-често през години с обилни валежи. Те се крият на влажни и постоянно засенчени места, които им служат и за зимуване. От тези скривалища през пролетта те се отправят в търсене на храна. Най-много обичат да се хранят с листата на зелените зеленчуци и салатата, корените на морковите, клубените на картофите, плодовете на ягодите и често се заравят и в падналите плодове. В градините най-често се срещат голямата личинка (на снимката върху лист) и полската личинка.

Размерът на възрастните екземпляри е около 6–10 мм. Имат лъскава черна глава, гърдите са жълто-червени с черни петна по гърба, задната част е жълта до червено-жълта. Крилата са димно оцветени с черен ръб. Гъсеницата е дълга около 18 мм, в началото сиво-зеленикава, по-късно почти черна, с две надлъжни жълтеникави ивици по страните. Какавидата е с дължина около 7–11 мм, скрита в пашкул в почвата. В почвата презимуват напълно развити гъсеници или какавиди. През май се излюпват възрастните екземпляри. Женските снасят яйца в листната тъкан на кръстоцветните растения. Гъсениците увреждат листата чрез изяждане, а по-късно се превръщат в какавиди в почвата. През годината имат 2–3 поколения.

Капустната пеперуда (Mamestra brassicae) е пеперуда от семейство Мораеиди, широко разпространена в степните райони, където се среща предимно в зеленчуковите ниви и градините. Има 2–3 поколения, а в планинските райони – едно поколение годишно. Пеперудите от първото поколение се появяват през май–юни, а последните – през септември. Те са дълги 20 мм и са сиво-кафяви. Женските снасят по 20–30 яйца на долната страна на листата. След 10 до 15 дни се излюпват гъсениците. Гъсеницата на зелената пеперуда е гладка и има три чифта гръдни крака и пет чифта коремни крачета. Гъсениците се хранят в главите на зеленчуците и ги замърсяват със своите екскрети. Те образуват неравномерни дупки и тунели между листата. Живеят върху различни растения и могат да нанасят вреда на зелето, ряпата и други култури, като изгризват листата и ги замърсяват с екскременти. Гъсеницата е дълга 40 мм, зелена, а по-късно кафява. След пет линеене, което трае около два месеца, гъсеницата се заравва в повърхностните слоеве на почвата и се превръща в какавида. На мумиеподобната какавида се виждат очертанията на възрастната пеперуда.

Капустната пеперуда (Pieris brassicae) се среща както в зърнените, така и в зеленчуковите ниви. Той е един от най-разпространените видове дневни пеперуди и едновременно с това един от най-опасните вредители по кореноплодните култури, като в някои години дори се наблюдава пренаселеност. Има две до три поколения годишно. Възрастните пеперуди са бели с жълтеникав оттенък. Върхът на предните крила е ограден с широка черна сърповидна петна, задните крила имат тъмна петна във външната третина, а женските освен това имат и две кръгли черни петна на предните крила. Това неравномерно оцветяване на половете наричаме полово дихроизъм. Вредителят зимува под формата на зеленикава какавида без пашкул на различни защитени места, например върху кората на дървета, огради и др. Излюпените пеперуди летят още през май и след чифтосването слагат яйца на групи по 20–50 на долната страна на листата на гостоприемните растения. Първоначалните гостоприемни растения на гъсениците са от семейство Кръстоцветни, например горчица, лютица, но най-вече зеле. Приблизително след месец те се превръщат в какавиди върху растенията, но също и върху стени и огради. Какавидата е закрепена към основата с израстък в края на коремчето (кремастер) и колан от няколко копринени влакна. Стадият на какавидата от първото поколение трае 10–15 дни. Пеперудите от второто поколение снасят яйца върху кореноплодни зеленчуци, върху които след това излюпените гъсеници се хранят от долната страна на листата и могат да причинят дори пълно оголяване. Това поколение нанася много по-големи щети от пролетното и при благоприятни условия може да се развие и още едно.

Скачащите бръмбари са дребни насекоми с силно развита трета двойка крайници, приспособена за скачане. Повечето от тях са тъмни на цвят, а при някои видове крилата са украсени с жълти надлъжни ивици. Те нанасят вреда, като изгризват прозорчета или малки дупчици в листата на младите растения. При по-силно разпространение на скачащите бръмбари може да се стигне до значителни щети по младите растения. Сухото и топло време увеличава тяхната вредоносност. Кореноплодните култури се увреждат от няколко вида скачащи бръмбари. Най-разпространеният от тях е полският скачащ бръмбар (Phyllotreta undulata), който има крилца с жълти ивици и е с дължина 2–2,3 милиметра.

В дълбоките части на полето вреди зелената въшка (Brevicoryne brassicae), която, за разлика от повечето листни въшки, е монохозяин. Тя нанася вреди през цялата година върху зеленчуците от семейство кръстоцветни или върху рапицата, а също така презимува под формата на яйца върху растенията от това семейство. Нанася вреда, като изсмуква растителните сокове, а тъй като образува огромни колонии върху заразените растения, може значително да ги отслаби. При младите растения уврежда сърцевидните листа, които се деформират като лъжица. Зелената въшка процъфтява при топло и сухо време и за една година може да има до 20 поколения.

Повалянето на поникващите растения често е причина за неуспех при отглеждането на различни видове зеленчуци, но и на декоративни растения. Въпреки че в него участват редица микроорганизми, това е комплексно заболяване. Възникването му се влияе значително от условията на отглеждане, които производителите могат да осигурят на кълнящите се растения, особено в домашни условия, и които всъщност подпомагат или, напротив, отслабват жизнеспособността и устойчивостта на кълнящите се растения. Основното условие за успешното отглеждане на млади зеленчукови или цветяни разсади е осигуряването на възможно най-оптимални условия, сред които най-голямо значение имат светлината, температурата и водата, както и тяхното взаимно равновесие. При това трябва да се вземат предвид и изискванията на отделните видове зеленчуци и цветя. Във всеки случай се стремим да разположим засетите растения на най-светлите места в апартамента и да регулираме температурата в стаята така, че при слаба интензивност на светлината растенията да не се издължават. Трябва да се подхожда внимателно и към поливането. Влажността на почвата трябва редовно да се проверява и да не се оставя да изсъхне напълно, но не трябва и да се преовлажнява. Тук трябва да се спомене и необходимостта от дренаж в саксиите за засяване, за да бъде почвата достатъчно проветрива. За засяването трябва винаги да използваме свежа почва, която не е прекалено богата на хранителни вещества, тъй като младите растения не се нуждаят от много хранителни вещества. Напротив, пренаторяването на почвата може да доведе до увреждане на корените, през които почвените микроорганизми лесно проникват в младите растения. Освен всестранните грижи, можем да третираме превантивно засетите зеленчуци и цветя след засяването чрез поливане с препарата Previcur 607 SL. На 1 м² се прилагат 2–5 литра разтвор.