Болести по плодните дървета

Въшките се считат за най-разпространените вредители. Те се хранят с най-младите части на растенията. Изяждат растенията. Нанасят вреда и чрез разпространяването на вируси. Размножават се бързо.

Скарабеите са бръмбари, принадлежащи към семейство Носорогкови. Те имат удължена в предната част на главата и повърхността на тялото им е покрита с люспи, които придават на отделните видове характерно оцветяване. Люспестите бръмбари зимуват в стадия на възрастни в почвата. През пролетта те се събират по плодовите или декоративните дървета и първо изяждат пъпките, а по-късно изгризват малки изрезки от краищата на листата. След това хранене те се чифтосват и женските снасят яйца в почвата. Излюпените ларви се хранят с кореничките на различни растения. Тъй като щитовидите имат само едно поколение годишно, те нанасят щети на плодните и декоративните дървета само през пролетните месеци. На плодните дървета най-често вреди кафявият обикновен щитовиден бръмбар (Phyllobius oblongus), а на розите – металозеленият копринен щитовиден бръмбар (Polydrosus sericeus).

Късните пролетни студове представляват постоянна заплаха за производителите на овощни дървета. Най-опасни са по време на цъфтежа на овощните дървета, когато производителят може да загуби дори цялата си реколта. Ако студовете настъпят едва след цъфтежа на отделните плодови видове, щетите са по-малки, но върху листата и развиващите се плодове се появяват забележими симптоми, на които производителите често приписват друг произход. Най-забележими са симптомите по листата на някои сортове ябълкови дървета под формата на мехури (фиг. 1). На долната страна на листата кората се отделя от мезофила и по време на по-нататъшния растеж на листата се разкъсва (фиг. 2). По-малко забележими са дребните белезникави мехурчета на долната страна на листата на кайсиите (фиг. 3). Щетите от студа по плодовете (особено по ябълките) се проявяват предимно под формата на корични пръстени (фиг. 4), по-рядко и под формата на ивици (фиг. 5). Увреждането на цветовете на плодните дървета се проявява чрез потъмняване на венчелистчетата (фиг. 6) и чрез потъмняване и отмиране на плодниците.

В някои райони от ранната пролет нататък те могат да нанесат големи щети на плодните дървета. Мъжките екземпляри на пеперудата имат добре развити крила. Женските екземпляри на зимната пеперуда са напълно безкрили. Есенната пеперуда има недоразвити крила. Нейните гъсеници в зряла възраст са жълто-зелени, със зеленикава или жълтеникава глава, с по-тъмна надлъжна ивица и с по три бели ивици от всяка страна. Гъсениците на зимната пиадивка обикновено са червеникаво-кафяви с двойна тъмна гръбна линия или с червени петна по гърба. По страните имат широка жълта ивица, а на 11-тото сегментче – две изпъкналости. Главата е червеникаво-кафява, дихателните отвори са бели, оградени с черен пръстен. В зряла възраст са дълги 30 – 35 мм. Развитието на есенната и зимната паякообразна молец е много сходно, като периодите, в които може да се води успешна борба срещу тях, също са еднакви.

Това е широко разпространен вид; пеперудата е с дължина 13–21 мм и размах на крилете 26–30 мм. Пеперудите, и особено мъжките, се привличат от светлината през нощта. Пеперудите живеят много кратко, а женските веднага след чифтосването снасят всичките си яйца и скоро след това умират. Чифтосването става през нощта. Яйцата се снасят в пръстеновидни групи около тънки клонки на хранителни дървета и храсти. Те се излюпват едва след зимуването през пролетта. Гъсениците първоначално живеят заедно в паяково гнездо, което изплитат върху клоните. След последното си линеене обаче се разпръскват по цялото дърво и живеят самостоятелно. Ако на по-малко дърво има няколко яйчни кладки, гъсениците са способни да го изядат изцяло. Хранителни растения: Prunus, Quercus, Crataegus, Malus, Cerasus,... Какавида: жълто-бял, овален, мек кокон, съдържащ защитен прах, който се разпръсква при допир. Тя е изплетена между листата. Зимуване: в стадий на яйце. Нанася вреда, като изяжда пъпки и разцъфващи листа по всички плодни дървета. Изяждане до гола кора причинява само в изключителни случаи.

Златокрилата монахиня е пеперуда с бял цвят. Женската не се различава особено от мъжката. И двете са бели, но мъжката има по-тъмен край на предните крила, а главичката ѝ е снабдена с по-дълги гребеновидни антени. Яйцата са жълти, а ларвите имат две червени ивици по гърба. Освен това по тялото им има брадавици и те са изцяло покрити с жълто-кафяви косми. Златистата монахиня е неспециализиран вредител, който нанася щети на плодните дървета. Преди всичко напада круши, ябълки, но също и костилкови плодове. Нанася сериозни щети най-вече в години, когато има сухи и предимно топли лета със сухи зими.

Това е пеперуда с бели крила с много изразени черни жилки. Главата, гърдите и коремчето ѝ са черни. Женските са малко по-големи от мъжките. Те снасят жълти яйца с ребра, от които се излюпват ларвите. Цветът на тялото им се променя по време на развитието. В първия стадий те са жълти, а по-късно горната част на тялото им става червена с четинки.

Американският паякообразен молец (Hyphantria cunea) се среща само в най-топлите райони и има две поколения годишно. Зимува в стадий на какавида в различни укрития.

Златистата монахиня причинява оголяване на листата по различни плодни дървета, най-вече по пътните дърворедки. Вредителят има едно поколение годишно. Унищожаваме вредителя предимно механично, като отрязваме и изгаряме зимните гнезда на гъсениците още преди началото на поникването на плодните дървета.

Ябълковата молец (Cydia pomonella) е много добре познат на всички градинари, тъй като е причинител на известната червеивост на ябълките, и дори най-заклетите противници на химичната защита на растенията са стигнали до заключението, че без третиране на ябълковите дървета срещу този вредител не е възможно да се отгледат здрави ябълки. Зачервените плодове обаче най-често стават жертва на монилиозна гнилост, често още докато са на дърветата. Освен ябълките, той уврежда и крушите. В по-топлите райони на Словакия ябълковата молец има две поколения годишно. Зимува в различни укрития в стадията на възрастни гъсеници. През пролетта се превръща в какавида, а пеперудите от първото поколение се роят през май и юни, а тези от второто поколение – през юли и август.

Ябълковата пилиарка (Hoplocampa testudinea) причинява ранна червеиност на ябълките. Зимува в почвата в стадий на възрастни ларви. През пролетта се превръща в какавида, а възрастните ябълкови пилиарки излитат по време на цъфтежа на ябълките. Женските снасят яйца в чашелистчетата на отцъфналите цветове на ябълките. Излюпените ларви изгризват тунел под кората на младия плод, над който по време на растежа на плода кората се пука и върху образувалата се рана се образува змиевидно извита белег, излизаща обикновено от чашечната вдлъбнатина. Тези плодове остават по дърветата до събирането на реколтата, но са доказателство както за това, че ябълковата пилиarka се среща в дадената насаждение, така и за това, че не са предприети мерки срещу нея. По-възрастните ларви изяждат вътрешността на плодовете, които преждевременно опадат. Ябълковата пилиарка има само едно поколение годишно. Най-големи щети нанася на по-рано цъфтящите летни и есенни сортове ябълки.

Ябълковата бръмбарка (Anthonomus pomorum) – възрастните бръмбари са с дължина 3,5 – 4,5 мм. Те зимуват в различни укрития, откъдето през пролетта прелитат към разцъфващите пъпки на ябълката, които изяждат. Яйцата се слагат в още неразцъфнали цветове. Една женска снася около 20 яйца. Излюпените ларви постепенно изяждат всички части на цветчето, което остава затворено, с потъмнели венчелистчета (подобно на увреждане от студ). В това цветче ларвата се превръща в какавида. Излюпеният бръмбар се храни още за кратко време с листата на ябълковото дърво, след което се оттегля на защитено място, където в т.нар. лятна диапауза (стадий на покой) пребивава до есента и едва тогава се оттегля в зимното си укритие.