Круша

„Камъчестостта“ на крушите е физиологично нарушение на месестата част на крушата, при което в плодовете се образуват твърди участъци. Това заболяване може да се предотврати. Разберете как.

Крушовата ръжда (Gymnosporangium sabinae) е гъба със сложен цикъл на развитие. Нейният зимен гостоприемник е предимно сабината (Juniperus sabina) и други видове хвойни, а летните гостоприемници са различни сортове круши. Гъбата презимува в удебелените части на клоните на хвойните. През пролетта в тези места се появяват жълто-оранжеви израстъци с множество зимни спори, които се освобождават от тях и заразяват листата на крушите. На горната страна на листата на крушите се образуват оранжеви или карминеночервени петна с плодни тела под формата на тъмни точки. През втората половина на лятото на мястото на тези петна на долната страна на листата тъканите се набъбват и по-късно от тях се освобождават т.нар. летни спори, които могат отново да заразят клоните на хвойните дървета. Заболелите борови дървета са постоянен източник на инфекция за околните круши. Крушовата ръжда се разпространява предимно при дъждовно пролетно време.

Най-честите причинители на гниене на плодовете са гъби от рода Monilia. Гниенето на костилковите плодове се причинява от Monilia fructigena, а на костилковите плодове – от Monilia laxa, която освен плодовете, през пролетните месеци заразява и цветовете и издънките на вишните, кайсиите и сливите и предизвиква добре познатото монилиозно изсъхване на цветовете и издънките. Трябва да се знае, че гъбите от род Monilia не заразяват здравите плодове, но много лесно проникват в плодове, увредени от насекоми (предимно от листови молец) или механично (например от градушка). Ето защо се борим срещу монилиозната гнилост на плодовете косвено, предимно чрез добре планирани пръскания срещу причинителите на червеи. Втората много важна превантивна мярка е системното събиране на загнили плодове и незабавното им заравяне дълбоко в почвата, за да не попадат в атмосферата спорите на гъбата от възглавничките, образувани по повърхността на плодовете, тъй като микроскопично малките спори се разнасят от вятъра дори на големи разстояния и ако попаднат върху повредени плодове, в присъствието на вода те покълват и причиняват добре познатата гнилост. Освен това е необходимо най-късно при пролетната резитба да се отстранят от овощните дървета заразените изсъхнали плодове – т.нар. монилозни мумии, които са източник на инфекция предимно през пролетния сезон.

Листата потъмняват до черно и се свиват в рамките на няколко часа. Заразените цветове и листа остават да висят по дървото. Летните издънки стават воднисти, по-късно променят цвета си към кафяво до черно, изсъхват и се свиват. Върховете на издънките увехват и се изкривяват като куки. Заразените плодчета са воднисти, светлокафяви до черни. Накрая изсъхват и се свиват. Остават да висят на дървото. Податливи на инфекция са младите, незрели плодове. При някои сортове ябълкови дървета инфекцията се проявява едва в по-късна фаза от развитието на плодовете. Огнищата на спала по ствола (различни по големина участъци от засегнатата коркова тъкан) могат да достигнат размер от няколко дециметра. Ако тези лезии обкръжат цял клон или ствола, следва отмиране на целия клон или дървото. Ако причината за обширното измиране в короната на дърветата са некрозите, обхващащи клоните, изсъхналите листа обикновено са по-светли и опадат, в сравнение с листата, които са пряко заразени с ябълкова спора. Активните лезии имат воднист вид, повърхността им е лъскава, гладка, като върху нея може да се появи слуз. Краищата не са ясно очертани, понякога са издигнати. По-късно, когато размножаването и разпространението на бактериите спрат, засегнатата коркова тъкан се свива, изпъкналостта изчезва, а на границата със здравата тъкан се образуват пукнатини. При крушата, дюлята и глогът (до известна степен) е характерно засегнатите клонки да са червеникаво-кафяви, докато при скалника и другите гостоприемни видове те са по-скоро светлокафяви.