Лук

Слизниците и охлювите процъфтяват във влажни условия, затова ги срещаме по-често през години с обилни валежи. Те се крият на влажни и постоянно засенчени места, които им служат и за зимуване. От тези скривалища през пролетта те се отправят в търсене на храна. Най-много обичат да се хранят с листата на зелените зеленчуци и салатата, корените на морковите, клубените на картофите, плодовете на ягодите и често се заравят и в падналите плодове. В градините най-често се срещат голямата личинка (на снимката върху лист) и полската личинка.

Луковата мана (Peronospora cibulová, Peronospora destructor) е най-сериозното заболяване по лука не само защото унищожаването на надземната част на растенията води до значителен спад в реколтата, но и защото застрашава съхраняемостта на лука, тъй като лукът, засегнат от луковата мана, често се инфектира вторично с гниене на шийката, причинено от различни видове гъби от рода Botrytis. Първите симптоми на заболяването под формата на сравнително големи, жълтеникави или сиво-кафяви петна могат да се наблюдават по листата или цветните стъбла на лука още през втората половина на май, най-вече при лука, отглеждан за семе. Върху петната, предизвикани от луковата плесен, по-късно се появяват други гъби (най-често Stemphylium botryosum), които често прикриват истинския причинител на заболяването.