Яблоне

Потъмняването на месестата част на ябълките е заболяване с физиологичен произход и се проявява по-често, когато след топло и сухо лято през септември настъпват обилни валежи. Под въздействието на повишения прием на вода плодовете бързо нарастват, но имат по-рядка месеста част и затова узряват преждевременно, а месестата им част потъмнява. Появата на заболяването се благоприятства и от високите температури по време на беренето и в началото на съхранението. Най-силно от потъмняването на месестата част страдат сортовете „Онтарио“ и „Джонатан“.

Пъпчавостта при ябълките е физиологично заболяване, чиято основна причина е недостигът на усвоим калций в почвата. Заболяването се проявява по-силно през сухи и топли години с недостиг на валежи, през години със слаба реколта и на почви, обилно торени с оборски тор и екскременти от дребни домашни животни. Болестта най-често засяга сорта „Кокс Ренет“ и неговите сравнително широко разпространени хибриди (например „Дукат“, „Шампион“, „Кливия“ и др.), но се среща и при други сортове. На повърхността на плодовете се проявява под формата на тъмнозелени вдлъбнатини, под които се намират кафяви островчета от мъртва тъкан на месестата част, често достигащи дълбочина от 5 до 10 мм. Подобни симптоми често се появяват и при сорта „Джонатан“. Това петнистост обаче засяга само кората на плодовете „Джонатан“, без да прониква в месестата част.

Стъклявостта на ябълките също е физиологично заболяване и често се проявява върху плодовете още преди събирането на реколтата. Обикновено започва около семената, но понякога прониква чак под кората на плодовете под формата на тъмнозелени мазни петна. Ако разрежем стъклени ябълки, от тях капе вода, която е проникнала в междуклетъчните пространства. Възникването на стъклеността се благоприятства от големите температурни колебания между деня и нощта в края на лятото, както и от късната реколта на ябълките. Тъй като не засяга всички сортове, това е и сортова характеристика. Най-често се среща при сортовете „Кливия“, „Дукат“, „Кокс Ренета“, „Старкинг“, „Онтарио“ и „Глостър“.

Кървавата вълничка (Eriosoma lanigerum) е по-известна сред градинарите под неправилното наименование „кървава въшка“. Тя обаче не принадлежи към листните въшки, които изсмукват растителни сокове от листата на заразените растения, а към вълнестите въшки, които се хранят с кората на младите издънки и по-старите клони и се характеризират с отделянето на восъчни нишки. Тези восъчни нишки с ватообразен вид често напълно покриват цялата колония от кървавата въшка. На мястото, където вредителят изсмуква сок, често се образуват пукнатини или подутини. Кървавата въшка уврежда само ябълките сред плодните дървета. Зимува в ларвен стадий в пукнатините на кората или на кореновата шийка на дърветата. Ларвите напускат зимните си скривалища от края на април. Първите колонии от вредителя с характерните памукоподобни секрети могат да се наблюдават по ябълките още през втората половина на май. За една година може да има до 10 поколения.

Листна въшка (Dysaphis plantaginea) (Pass.), синоним Sappaphis mali (Ferr.), (Homoptera, Aphididae) – принадлежи не само към най-разпространените, но и към най-вредните видове листни въшки по ябълките. При нас се среща практически във всички плодородни райони, главно по ябълките, много по-рядко по рябините, дюлите и сливовите дървета. Чрез изсмукването на сока от листата листната въшка първоначално предизвиква силно накъсване и извиване на листата, а по-късно – пожълтяване и опадане. През пролетта тя образува многобройни колонии не само по листата, но и по младите издънки, които закърняват и се деформират. По-тежкото увреждане на дървото се проявява и върху развитието на плодовете, които не се развиват и не узряват.

Мраморната пеперуда (Lobesia botrana) е пеперуда с размах на крилете 18–20 мм и дълги, тънки антени. Крилата са перленосиви, а предните крила имат малки ръждиви петна с три леко наклонени ивици: една в основата, една в средата на крилото – разширена в средата, и една в края, тъмно очертана с по-светла зона. Главата и гърдите са бели, с кафяви петна, а коремчето е сиво. Яйцето е кръгло, с диаметър 0,6 – 0,7 мм, с фини многоъгълни бразди. Яйцата първоначално са жълти, а постепенно стават прозрачно сиви. Ларвата е тясна, жълтеникаво-зелена до сиво-зелена, с кафяво-жълта глава и гърден щит. Тя е много подвижна. При безпокойство пада надолу и виси на копринено влакно. Какавидата е тъмнокафява, стройна. В горната част на коремчето има добре развити групи от шипове.

Възрастните екземпляри са с дължина 6–7 мм и размах на крилата 13–15 мм. Какавидата презимува в твърди, вретеновидни кокони, скрити в укрития. Имагите от първото поколение се появяват в момента, когато растението има 3–4 листа и се образуват първите съцветия. Женските снасят яйцата си поотделно върху цветните пъпки или върху техните дръжки. Една женска снася около 60–100 яйца. Ембрионалното развитие трае 10–12 дни. Младите ларви проникват в цветните пъпки и изяждат репродуктивните органи в тях. Пъпките и цветовете се обплитат с паяжини. Освен цветовете, те могат да изяждат и листата. Понякога ларвите се забиват в дръжката на съцветието или в млад издънок.

Какавидите презимуват в опадналите листа. Имагите от първото поколение се появяват през първата половина на април и в началото на май. Женските снасят яйцата си поотделно върху горната страна на листата. Ларвите първо изгризват тесен тунел, който по-късно се разширява и достига 5 – 30 мм. В края на юни се излюпват възрастните екземпляри от второто поколение, а през август и септември – тези от третото поколение. Ларвите изяждат плоски мини по листата. При силно заразяване листата потъмняват и могат да опадат. Силно заразените растения са по-малко устойчиви на студ през зимата.

Плодовото миниращо червече (Lyonetia clerkella) е сред най-известните и най-вредните миниращи вредители по плодните дървета, най-вече по ябълките. При нашите климатични условия той може да има две или три поколения годишно. Зимува в стадият на какавида, скрита в гъсти белезникави кокони, прикрепени към кората на стволовете или клоните на заразените дървета. Пролетното излюпване и масовото излитане на пеперудите обикновено се случват по време на цъфтежа на ябълките. След чифтосването женските снасят яйцата едно по едно на долната страна на листата. Излюпените гъсеници проникват директно от яйцевата обвивка в листата и изяждат вътрешните им тъкани. По този начин се образуват характерни мини, над които повърхността на листата остава непокътната. Гъсениците се движат в кръг в мините, поради което и техните екскременти са под формата на спирала (откъдето идва и словашкото наименование на вредителя). Възрастните гъсеници напускат мините и се спускат по тънки нишки към по-ниските части на короната на дърветата. Гъсениците от първото и второто поколение се превръщат в какавиди предимно върху листата, а гъсениците от зимуващото поколение – предимно върху стволовете и клоните на дърветата. Малък процент от пашкулите обаче се срещат и при това поколение върху листата, евентуално в чашечката или в дънчето на ябълките.

Въшките са най-известните и най-разпространените вредители по плодните дървета. Вредността им се състои преди всичко в това, че изсмукват растителни сокове в такова количество, че не успяват да ги усвоят. Затова с лепкавите капки сок, преминали през храносмилателния им тракт (т.нар. медовица), те замърсяват по-ниско разположените листа, върху които по-късно се разрастват черни петна. Вредността на листните въшки се увеличава и от факта, че те са способни да се размножават изключително бързо за кратко време. Освен че изсмукват растителни сокове, те нанасят вреда и чрез пренасянето на различни вирусни заболявания (например шарка по сливите). Всички видове въшки зимуват под формата на яйца върху отделни видове плодни дървета. Някои видове в началото на лятото прелитат (мигрират) към летни растения-гостоприемници, от които през есента се връщат обратно към плодните дървета и снасят яйца за зимуване. Други видове остават върху плодните дървета през целия вегетационен период.

Спираловидният миниращ червей е един от най-известните и най-вредните миниращи вредители по плодните дървета, най-вече по ябълките. При нашите климатични условия той може да има две или три поколения годишно. Зимува в стадий на какавиди, скрити в гъсти белезникави кокони, закрепени към кората на стволовете или клоните на заразените дървета. Пролетното излюпване и масовото роене на пеперудите обикновено се случват по време на цъфтежа на ябълките. След чифтосването женските снасят яйцата си поотделно на долната страна на листата. Излюпените гъсеници проникват в листата директно от яйчната обвивка и изяждат вътрешните им тъкани.

Ябълковата молец (Cydia pomonella) е много добре познат на всички градинари, тъй като е причинител на известната червеивост на ябълките, и дори най-заклетите противници на химичната защита на растенията са стигнали до заключението, че без третиране на ябълковите дървета срещу този вредител не е възможно да се отгледат здрави ябълки. Зачервените плодове обаче най-често стават жертва на монилиозна гнилост, често още докато са на дърветата. Освен ябълките, той уврежда и крушите. В по-топлите райони на Словакия ябълковата молец има две поколения годишно. Зимува в различни укрития в стадията на възрастни гъсеници. През пролетта се превръща в какавида, а пеперудите от първото поколение се роят през май и юни, а тези от второто поколение – през юли и август.

Ябълковата пила (Hoplocampa testudinea) причинява ранна червеиност на ябълките. Зимува в почвата в стадия на възрастни ларви. През пролетта се превръща в какавида, а възрастните ябълкови пилиарки излитат по време на цъфтежа на ябълките. Женските снасят яйца в чашечките на отцъфналите цветове на ябълките (фиг. 1). Излюпените ларви прокопават тунел под кората на младия плод (фиг. 2 и 3), над който по време на растежа на плода кората се разпуква и върху образувалата се рана се образува змиевидно извита белег, която обикновено излиза от чашечката (фиг. 4). Тези плодове остават по дърветата до момента на събирането, но са доказателство, от една страна, че ябълковата пилиarka се среща в дадената насаждение, а от друга – че срещу нея не са предприети мерки. По-възрастните ларви изяждат вътрешността на плодовете, които преждевременно опадат. Ябълковата пилиарка има само едно поколение годишно. Най-големи щети нанася на по-рано цъфтящите летни и есенни сортове ябълки.

Ябълковата бръмбарка (Anthonomus pomorum) – възрастните бръмбари са с дължина 3,5 – 4,5 мм. Те зимуват в различни укрития, откъдето през пролетта прелитат към разцъфващите пъпки на ябълката, които изяждат. Яйцата се слагат в още неразцъфнали цветове. Една женска снася около 20 яйца. Излюпените ларви постепенно изяждат всички части на цветчето, което остава затворено, с потъмнели венчелистчета (подобно на увреждане от студ). В това цветче ларвата се превръща в какавида. Излюпеният бръмбар се храни още за кратко време с листата на ябълковото дърво, след което се оттегля на защитено място, където в т.нар. лятна диапауза (стадий на покой) пребивава до есента и едва тогава се оттегля в зимното си укритие.

Ябълкова брашнеста мана Ябълковата брашнеста мана (Podosphaera leucotricha) е, наред с ябълковата ръжда, втората по икономическо значение болест по ябълките. За разлика от ябълковата ръжда обаче, тя засяга предимно листата и издънките, върху които образува гъст прахообразен налет. Заразените листа се извиват, изсъхват и преждевременно опадат. Причинителят на болестта презимува под формата на мицел в цветните и листните пъпки на ябълките. През пролетта от тези пъпки израстват болни листа или листни розетки (т.нар. първична инфекция). Ако не ги отстраним от дърветата, те стават източник на т.нар. вторична инфекция на листата и издънките през следващия вегетационен период. Разпространението на ябълковата брашница се благоприятства от топлото и сухо време през пролетните месеци, т.е. по време на интензивен растеж на дърветата.