Паприка

Увреждането на градинските култури от силно слънчево греене най-често възниква при внезапна промяна на времето, когато след няколко дни облачно или дъждовно време внезапно се затопли и интензивността на слънчевото греене значително се повиши. Сред зеленчуците най-често срещаме слънчеви изгаряния при чушките и доматите, особено след засаждането на разсада на постоянното място. Тези разсади са били отгледани предварително в оранжерии или на прозорците на апартаментите, където не са били изложени на пряка слънчева светлина. Освен това, ако са расли в гъста посадка, освен листата могат да бъдат увредени и стъблата им, които от слънчевата страна побеляват, образуват кора и лесно се чупят. От слънчево изгаряне обикновено се увреждат и плодовете на доматите. Особено застрашени са онези плодове, които са останали незащитени при отстраняването на страничните издънки.

Причинителят на столбур принадлежи към фитоплазмите, които в по-старата специализирана литература се споменават под наименованието микоплазми. Това са микроорганизми, които представляват преходна форма между вирусите и бактериите. В природата столбур се разпространява от различни видове цикади, най-вече от вида Hyalesthes obsoletus. Това е топлолюбив вид, чийто основен гостоприемник е полската пупена. През топлите години през летните месеци тя се размножава прекомерно и преминава към култивираните култури. Освен паприката, това са доматите, картофите, патладжаните и тютюнът. Първият симптом на столбур по паприката е цялостно пожълтяване на растенията. По-късно по-старите листа започват да увехват и накрая цялото растение, заедно с плодовете, увехва и умира. Плодовете, които са се образували след заразяването на растението, са дребни и обикновено в тях не се образуват семена. През изключително топли и сухи години може да се стигне до сериозни щети по насажденията от коренови и полски зеленчукови чушки.

Сухото петнистост по плодовете на чушките се проявява под формата на неравномерни, бледокафяви петна с различна големина, винаги разположени в горната част на плода. По-късно тези петна се изтъняват до пергаментова консистенция или преминават в мокро гниене (особено в оранжериите). Често върху тях се появяват и гъбични наслоения, поради което много производители смятат, че става дума за заболяване от гъбичен произход и търсят възможности за химическа защита на засегнатите растения. Сухата петнистост по плодовете на чушките обаче е от физиологичен произход и обикновено се дължи на небалансирано хранене, недостиг на влага в периода на интензивен растеж на плодовете и най-вече на сортовата чувствителност (по-чувствителни са жълтите сортове с по-тънка кора). Заболяването се среща предимно на почви, обилно торени с азот и калий. Тези хранителни вещества а именно възпрепятстват усвояването на калций, който макар и да не липсва в почвата, става недостъпен за растенията.

На практика най-често се сблъскваме с фузариозно или склероциново увяхване на чушките. За фузариозното увяхване (Fusarium oxysporum) е характерно потъмняването на съдовите снопчета, видимо при надлъжно разрязване на стъблото. Гъбичката прониква в растенията през корените, които обикновено са увредени от високото ниво на хранителни вещества, особено в почви, обилно наторени с тор от домашни птици и други дребни домашни животни. Причинителят на фузариозното увяхване пребивава в почвата и може да се размножи опасно, особено ако отглеждаме чушки няколко години на едно и също място. За склероциниевото увяхване (Sclerotinia sclerotiorum) са характерни обширни бледокафяви петна, обхващащи стъблата на растенията. По-късно в стъблата се образуват склероции, които след разпадането на тъканите попадат в почвата и в продължение на няколко години са източник на инфекция за културите, отглеждани на тази площ. Sclerotinia sclerotiorum, освен чушките, поразява също краставици, домати, моркови, целина, маруля и други култури. Докато склеротиновото увяхване на чушките се среща по-често във влажни, лошо проветрени теплици, фузариозното увяхване се среща главно през горещите летни дни, когато запушените съдови снопчета не успяват да транспортират достатъчно вода към надземните части на растенията.

Хмеловият акар (Tetranychus telarius) обитава листата на около 200 вида растения. Той нанася вреда на голям брой полски, оранжерийни и стайни растения, но също и на плевели, от които може да премине към култивираните култури (например хмел, фасул, краставица). Той не принадлежи към насекомите, а към паякообразните с четири чифта крайници, поради което в народа се нарича още „червено паяче“. Той е много дребен (измерва едва 0,2–0,4 мм) и почти не се вижда с невъоръжено око. На неговото присъствие ни насочва фина паяжина върху по-силно засегнатите части на растенията. Храносмилателната му система е затворена, без анален отвор. Излъчва влакна, по които се придвижва. Той пробива листата и изсмуква от тях растителните сокове. На хмела, например, той причинява болестта „меденка“, при която листата придобиват кафяво-червен цвят, изсъхват и опадат. Хмеловият акар е двуполов. От оплодените яйца се развиват ларви, които се линеят по време на развитието си. През лятото акарата е оцветена в зелено от погълнатия хлорофил, а през есента е червеникава.

Крилокрилите са дребни, тънки насекоми с размер около 1–3 мм. Имат 2 чифта тесни, безцветни крила, които по целия си периметър са обградени с дълги ресни. Крилата изглеждат така, сякаш имат разкъсани краища, откъдето идва и името на това насекомо. В зависимост от вида, възрастните стрепки са черни или жълто-кафяви на цвят, но могат да имат червени, черни или бели петна. Когато бъдат обезпокоени, те често отскачат. Ларвите приличат на възрастните, но нямат крила и са с по-светъл цвят. Яйцата на стрепите са прозрачни, бъбрековидни и с размер около 0,3 мм.

Оранжевата мушица (Trialeurodes vaporariorum), по-известна под народното наименование „бяла мушица“, е опасен вредител по ранните зеленчуци, както и по оранжерийните и стайните растения. Тя нанася вреда, като изсмуква растителните сокове, и отделя голямо количество лепкава медовица, която служи като хранителна среда за различни видове черни мушици. Когато докоснем заразените растения, възрастните молици излитат от тях на роя.

Листните въшки са най-сериозните вредители по чушките, главно защото могат за кратко време да се размножат катастрофално и да предизвикат пожълтяване и опадат на листата. Освен това те пренасят и различни вирусни заболявания, които намаляват и обезценяват реколтата. Най-често върху чушките се срещат прасковената въшка (Myzus persicae) и въшката на капуцината (Aphis nasturtii). Този факт е важен преди всичко от гледна точка на избора на препарати, тъй като някои от тях са ефективни само срещу един от посочените видове.

Повалянето на поникващите растения често е причина за неуспех при отглеждането на различни видове зеленчуци, но и на декоративни растения. Въпреки че в него участват редица микроорганизми, това е комплексно заболяване. Възникването му се влияе значително от условията на отглеждане, които производителите могат да осигурят на кълнящите се растения, особено в домашни условия, и които всъщност подпомагат или, напротив, отслабват жизнеспособността и устойчивостта на кълнящите се растения. Основното условие за успешното отглеждане на млади зеленчукови или цветяни разсади е осигуряването на възможно най-оптимални условия, сред които най-голямо значение имат светлината, температурата и водата, както и тяхното взаимно равновесие. При това трябва да се вземат предвид и изискванията на отделните видове зеленчуци и цветя. Във всеки случай се стремим да разположим засетите растения на най-светлите места в апартамента и да регулираме температурата в стаята така, че при слаба интензивност на светлината растенията да не се издължават. Трябва да се подхожда внимателно и към поливането. Влажността на почвата трябва редовно да се проверява и да не се оставя да изсъхне напълно, но не трябва и да се преовлажнява. Тук трябва да се спомене и необходимостта от дренаж в саксиите за засяване, за да бъде почвата достатъчно проветрива. За засяването трябва винаги да използваме свежа почва, която не е прекалено богата на хранителни вещества, тъй като младите растения не се нуждаят от много хранителни вещества. Напротив, пренаторяването на почвата може да доведе до увреждане на корените, през които почвените микроорганизми лесно проникват в младите растения. Освен всестранните грижи, можем да третираме превантивно засетите зеленчуци и цветя след засяването чрез поливане с препарата Previcur 607 SL. На 1 м² се прилагат 2–5 литра разтвор.