Ягоди

Слизниците и охлювите процъфтяват във влажни условия, затова ги срещаме по-често през години с обилни валежи. Те се крият на влажни и постоянно засенчени места, които им служат и за зимуване. От тези скривалища през пролетта те се отправят в търсене на храна. Най-много обичат да се хранят с листата на зелените зеленчуци и салатата, корените на морковите, клубените на картофите, плодовете на ягодите и често се заравят и в падналите плодове. В градините най-често се срещат голямата личинка (на снимката върху лист) и полската личинка.

Най-често срещаният вредител по ягодите е ягодовият цветояд (Anthonomus rubi), който по-възрастните градинари познават под името „ягодов цветояд“. Ягодовият цветоядец нахлува в ягодовите насаждения още преди цъфтежа и изяжда листата. След това хранене бръмбарите се чифтосват и женските започват да снасят яйца едно по едно в цветните пъпки. След като снесат яйцето, те прегризват дръжката на цветчето, което увехне и по-късно опадат. Междувременно от яйцето се излюпва ларва, която се храни с умиращите остатъци от цветовете. Приблизително след 4 до 6 седмици се излюпват бръмбарите, които се скриват в различни укрития, където презимуват. По-силно разпространение на ягодовия бръмбар наблюдаваме в насажденията от ягоди, засадени в близост до гори и паркове, където бръмбарите имат по-големи възможности за зимуване. Ето защо химичната борба се провежда само в насажденията, които са изложени на по-голяма заплаха. За пръсканията, които се извършват преди цъфтежа на ягодите, може да се използва Decis EW 50.

Ботритисът, причинен от гъбичката Botrytis cinerea, е най-сериозното заболяване по ягодите, тъй като води до разваляне на плодовете по време на реколтата. Засегнатите плодове обикновено са покрити с гъст, сив, прахообразен гъбичен налет. Тя се проявява в по-голяма степен през дъждовни години, в интензивно напоявани, гъсти и засенчени насаждения. Важна роля при появата на ботритида има и сортовата чувствителност. Сред най-податливите сортове е известният и популярен „Сенга Сенгана“.

Гъбата образува хиалинно мицелиум, което постепенно придобива кафяво-кафяв цвят. Мицелиумът се разраства по повърхността на заразените органи. Патогенът презимува чрез мицелиума върху листата на растението-гостоприемник. През пролетта гъбата дава плодове и се появяват инфекции по младите листа.

С гъбичната петнистост по листата на ягодите обикновено се сблъскваме едва през летните месеци, най-вече в дъждовни години и в насаждения с интензивно напояване. Лилавата петнистост се причинява от гъбата Diplocarpon earliana. Тя се проявява под формата на лилави петна с размер 2–5 мм и неясни краища. Петната често се сливат и в такъв случай заразените листа изсъхват. За бялата петнистост (Mycosphaerella fragariae) също е характерно образуването на червено-лилави петна с размер 3–4 мм и ясно очертани краища. Центърът им обаче по-късно отмира и избледнява (оттук идва и словашкото наименование). При по-голям брой петна заразените листа умират. И двете гъби презимуват върху заразените листа, които са източник на инфекция за следващия вегетационен период. По-големи щети възникват в прекалено гъсти и заплетени насаждения, както и при податливи сортове.

Гниенето на шийката (Phytophthora cactorum) е идентифицирано за първи път при кактус през 1870 г. То може да зарази изключително голям брой гостоприемници и се развива добре във влажна среда. Тя може да се разпространи и върху други икономически важни култури, като ябълки, круши, рододендрони, азалии и ягоди.